През 2007 се говореше само за ипотечна криза в САЩ. За мен тя беше чудесна и доходоносна. Въпреки, че съм прочел доста за смисъла и скоростта на информацията и материята, някак не ми се вярваше, че може да се случи нещо лошо. Но в края на годината започнах да забелязвам в себе си особени усещания. Теглото ми започна да се увеличава. Не давах някакви съществени отклонения нито по отношение на диабета, нито на кръвното, но беше факт. Нямах никаква промяна в хранителния режим, доколкото може да се каже, че имам такъв, а панталоните ми отесняваха. И само зачестиха усещанията за някакъв дискомфорт. 

На 1 януари 2008 телефоните млъкнаха. Никакви заявки за покупки. Сметките  за GSM рязко спаднаха. Да се чуди да се радва ли или да се страхува. Излизат някакви от правителството да ми обясняват, че криза няма, посочват звучащи достоверно факти, а на мен нещо не ми е особено комфортно. И все пак през 2008 нещо се случваше, може би от инерцията. Приходите бяха на половина на 2007. Докато дойдоха фалитите на банките в световен мащаб. Тогава си мислех, че изходът от ситуацията за мен и за колегите ми е да бъдем активни. Мислех си, че при това положение трябва да се произвежда повече и по-качествен продукт, който да се предлага. Това беше единственият начин да достигнем до малкото участници в пазара на недвижими имоти.

 Е, има и добра новина. В тази ситуация се забеляза един дисциплиниращ ефект и много хора с лоша професионална подготовка отпаднаха.

 Дойде 2009 година. Падането продължаваше с всичка сила. Постепенно у мен започнаха да се връщат едни отчетливи мисли, които много пъти съм мислел но бях позабравил. Междувременно в рамките на един месец ми разбиха колата и ми откраднаха навигацията, а след една седмица откраднаха и кучето ми. Дребни неща, които ме караха да си задам въпроси от типа “Защо на мен”?

 В началото имах усещането, че нямам какво повече да направя. Отпуснах се и се оставих да ме водят случайните хрумвания. Правех само това, което ми носеше добри усещания.

 И сякаш настъпи някаква трансформация. Вниманието ми беше привлечено от някои мои вътрешни разбирания, които все по-отчетливо усещах, че трябва да преразгледам и да променя. Имах нужда от вътрешно прочистване, за да отворя територия за нещо ново. И го направих.

 А ситуацията във външния свят се задълбочаваше.винаги ще помня датата 14 април 2009 когато ми направи впечатление, че хората спряха да карат колите си. Да бе, просто спряха. Без всякаква видима причина аз започнах да отивам на работа за 20 минути вместо предишните 45. Дадох си сметка, че общественото съзнание реагира.

А аз си оставах непоправим оптимист. В крайна сметка помня от приказката за дервиша: “Не се подвеждай по очевидното – всичко отминава.”

Мечтаех си за голям инвеститор с дълготрайни поръчки.

 И така до юли. През юли дните с добро настроение започнаха да се увеличават. Теглото ми без всякаква видима причина се нормализираше с бързи темпове.