Историята помни комунизма
В лагерите на смъртта са „въдворявани” от 1949г до 1962г.над 200хиляди души, а жертвите са стотици и то само на дунавския остров. Ако днешните български политици и български съд не се интересува от това, българката историци рано или късно ще ни зададат този въпрос. Дело №4/90г. е от „мега делата”, който не са завършели и до днес а историята се помни. През 1990г. беше образувано дело, което трябваше да заклейми комунизма и жертвите от него.За да не останат забравени жертвите, то ще припомня че в -ПРОТОКОЛ „А” №101 на ЦК на БКП от 05.04.1962г.е записано името на Тодор Живков, Антон Югов и Борис Велчев и др.Сегашния прокурор Борис Велчев носи името на дядо си, нека даде път на дело №4/1990г. да бъде извадено от скритото му място, а то е с гриф „Строго секретно” от 1994г. от Иван Татарчев.Делото е срещу управниците извършели зверските убийства на 147 лагеристи. Дайте шанс за да не остане историята длъжник на такива като мине, една от жертвите е моя баща.
Мразя комунизма, но ненавиждам демокрацията
Тук ще си позволя едно отклонение. Може би дори две - Един далечен, но не чак толкова роднина на баща ми се самоуби в края на 70-те или началото на 80-те години на 20 век. Причината беше, че баща му е бил царски офицер преди 1944г. И поради това беше постоянно тормозен, уволняван от работа. Просто нервите очевидно не са му издържали. Обеси се. Второ отклонение - една от приятелките на майка ми беше затворена в един от лагерите заради това, че е слушала джаз в сталинистките години. И трето отклонение - един много трагичен и за мен оставил дълбока следа случай, който в детските ми години беше споменаван само с недомлъвки пред мен от родителите ми в живковистките години. По-пълно научих за него тази година от майка ми. Една от най-близките и приятелки от моминските и години се запознава във Варна с младеж, който е завършил гимназия и следва медицина в София. Влюбват се, но след 20 дни той отива да учи в София. Годината е 1945. Там е арестуван и обвинен в заговор срещу държавата, очевидно само поради членството му в легионерската организация към Априловската гимназия в Габрово като ученик. Осъден е на доживотен затвор, заменен после от 20 години. Първоначално е лежал в стария затвор на Велико Търново. Този затвор е малко известен на туристите. Намера се точно зад турския конак, който днес е Музей на националнореволюционното движение - там се е провело Първото ВНС на България. Този затвор е от турско време и в него има килия където е бил затворен Левски при превозването му до София след ареста в Къкрина.През 40-те години днешния музей и бивш конак е бил Общински съвет на В.Търново. Там тогава е работила любимата на този затворник. И през затворническта разходка в двора на затвора той вдигал за поздрав ръцете си оковани във вериги, а любимата му го гледала през един от прозорците на Общината където работила.Точно тази сцена от разказа на майка ми най-много ме покърти. Знам тези две сгради и дворчето на затвора, всяко лято съм играл край тях. И мога да си представя сцената като на филм. После той е откаран по лагерите - мисля, че в Белене е бил. Тя е уволнявана постоянно от работа. Излежава цялата си присъда от 20 години.
Смятам, че за две категории хора не трябва да има прошка и трябва да бъдат наказвани жестоко дори и да са вече на 90 или 100 години - нацисти и комунисти. За възмездие срещу комунистите обаче вече не мога и да мечтая. Нека това да тежи на съвестта на целия български народ. Не само виновни са управниците. Къде бяхме всички ние за да искаме възмездие след 45 години съветска окупация. Всички сме виновни. Роби...