avatar

Змей

от Imperator на 11.12.2006 12:34 2 коментара , 758 прочита
Категории: Поезия


"- Своето име
кажи ми
- хвърли ме
във огнени бездни със своите крила.
Аз те заклинам:
чуй ме,
вземи ме,
далеч отнеси ме
- където поискаш!
Ела!

През
бездни
- години -
през зими
и
дни
- (запалена, луда - кръвта ми шуми) -
изпий моят зов
- цяла вечност жадувах аз твоите обятия
- мечтаех,
копнеех
за твоята любов,
всяка нощ чаках,
заклинайки мрака
Да върне легендите, сърцето ми, теб.
Аз креех с години,
преглъщах проклятия,
но вярвах, че има
те, мечтаех за теб.

Теб чакам
- открий ме,
покрий ме
сред мрака
с гопещи крила!
Аз твоя съм - ти си един,
ти бента на моята страст ще строшиш,
ела,
прегърни ме, ела,
да горим
навеки сред огън-желание - виж!
Виж моята жажда
как ражда
се пак сред нощта!
Мечтая отвеки, до смърт да крещя
в истъпление страстно
сред твоите ласки
- желана,
владяна
от своите мечти!
Аз толкова чаках те с жадни очи,
тъй сляпо безумно жадуван си ти,
но мракът край мене все сляп е. Мълчи."


Но ето
- небето -
на две се прекърши
(застинаха в ужас далечни звезди).
През луди
луни
и
води
(земята се гърчи, в пожари обляна):
свирепата рода на змея Огняна
връхлита, усетила празник и кръв!
И бялото
тяло
на хубава Рада
изчезва сред облаци дим и наслада,
пропада
сред
бездни
от демонска стръв,
потъва в мечтите си, в огън и страст,
сред ласки безумни на огнена паст,
гората поляга без буря, когато
в небето изгубва се огнено ято.
Разпечатване