Присъединявам се към твоя призив. Нека намерим сили да изслушваме/изчитаме чуждите мнения и дори и да не ги приемаме не е нужно да тряскаме вратата под собствения си нос и да си ходим, защото никой не е изгонен, когато си тръгваме го правим по свое желание, жалкото е че е по-трудно да се върнем, след като сами сме си тръгнали. Нека не бъдем хора на лесните решения и на бягствата от несъгласието или от различното мнение.

 Както често казвам, защо аз да си ходя, като мога да накарам другарчето да се чувства виновно...:)

цък:

http://proves.glogster.com/Stupidity/

В едно друго време,  in the galaxy far away... се обажда едно момиче, специално такова ... много специално даже и казва "Хвърли един поглед на този адрес". Хвърлих. Заради нея най-вече, въпреки, че все още не бях преглътнал мисълта, че вече никога няма да бъдем заедно. Имаше едно активно ядро, хора, които пишеха и се забавляваха, ако не всички, то повечето ги познавам лично, включително и оня рошльо горе, Мейкъра. Готин пич... всички бяха готини. Дали защото беше нещо ново и интересно, дали на късмет така се бяхме събрали...

 Имаше и общи разкази, имаше и срещи, имаше и ... всичко. В една такава среда Интернет е само средството за връзка и нищо повече. Абстрактните битове се превръщаха в съвсем реални приятелства, понякога и нещо повече. О, "нещо повече"-то понякога се превръщаше и в болка и разочарование, но това се случваше и преди да има Интернет изобщо :)

После някак изведнъж всичко стана по много и имагинерните уж разстояния се разтегнаха до безкрайност. Май се чувахме по-чест по телефона, отколкото тук. И някак неусетно, поне за мен, това място позагуби магнетичната си сила. Много от хората, с които се бях сприятелил, по една или друга причина (понякога и само поради липса на време) вече не "идваха" тук. Общите неща все по-често оставаха недовършени. Някои лични неща станаха прекалено лични. Други започнаха откровено да ме нервират. И изчезнах.Също като много други, с които съм се запознал тук и които за означавали нещо повече от абстрактен аватар. И така нататък и така нататък.

 Сори Мейкър, работата отива на зле. Тони Ейс, Горьо, Веселински, Хелънка, Цветята, Раличка и много други ги няма вече тук и едва ли ще се върнат. Поли, ти, оня луд младеж със сабята, мама Нели и още неколцина, та дори и аз, се завъртаме от време на време, къде от любопитство, къде по навик, къде с надеждата да видим някоя стара дружка. Но оная весела компания вече я няма, а новата сякаш още не се е оформила. Позагуби се общата идея, а без нея си е поредната говорилня в Нет-а. И на мен ми липсват срещите и писането ... и не само, но нататък става твърде лично. Идея си нямаш колко неща имам насъбрани на харда, къде до половината, къде само идея. Просто нямам хъс. Ти си бил тук отпреди мен, знаеш за какво говоря.

 О, тук все още има читави хора!  Просто ми се губи чувството за общност.

 Може би някой ден трявба да се съберем, въпреки, че на доста народ позагубих координатите, но все някой има връзка с някого :) Хайде със здраве и ... знае ли се, може някъде някога пак да се заформи нещо интерсно.

П.П. Споменатите по-горе не са нито имена, нито никове и ако не ви говорят нищо в този си вид, не ги търсете.

Ами да взема и аз да се присъединявам към съединението?

(То не се сещам за какво конкретно говори Мейкъра, щото съм изпущила началото на разговора, ама нейсе!)

За блога - виждам, че се публикуват интересни неща, като постинга за влизането в сила на новия Сем. кодекс (чудя се малко на критиките под него!).

"О, тук все още има читави хора!  Просто ми се губи чувството за общност..." - недей! Именно защото си спрял да споделяш ония неща на харда си се получава така.

Нищо, де, само си говоря!

А, и още нещо - Мейкър, не е само НОКИА

"RAKIA - connecting people" :)))))))))))))

BasiDi, разкажи за твоето синьо лято.  Щото дойде есента, а тя ми е любимия сезон, но другите си обичат топличкото и морското...

Пък и все от някъде трябва да започнеш да се завръщаш, а покрай теб може и други да се завърнат.

А на хората, които искате да срещате пратете по една покана на ЛС, като на приятели, като за раздумка, като за някои и друг пост и като за по-дълго... някак трябва да се почне...

Пък може и на ракия да се седне. Няма лошо.

Мейкър,

"RAKIA - connecting people" си е класика в жанра, хайде сега!

Водката сме я научили отскоро!

Майтапа си е майтап, радвам се, че унилия ми тон не предизвиква в отговор още мрънкане, а добри думи и усмивки. Погледнах в "Литература" - охо, раздвижване наистина има и то сериозно! А като си знам, че в БГЛог веселбата най-често запова от там, започвам да вярвам, че Мейкъра ще се окаже прав и кризата е наистина към края си :)