Селото опознах покрай приятелството си с Цветан Ценов - домакин на Здравната каса във Враца, председател на зверинското читалище, водач на коледарската дружина, купонджия и възрожденец по дух. Преди това, минавайки през гара Зверино с влака честичко си задавах въпроса "Що за хора живеят в село с такова идиотско име?" Едва по-късно научих легендата за българина Нино, който някъде в средата на турското робство избягал от неприятностите на левия, по-стръмен и труден за живеене бряг на Искъра, основал новото село и му дал името си. Та, този Нино не се отличавал с особена етническа толерантност и като цяло бил доста грубичък в отношенията с хората, които му досаждат, и се сдобил с прякора ЗВЕР Нино, откъдето е дошло и името на селото. Днес тук живеят близо 3000 човека, голяма част от тях - млади, и доста - работещи в София. Сутрин звериненци пълнят влаковете за столицата, вечер се прибират - иначе казано - село-спалня. А и не може да бъде иначе, след като поминък , свързан с промишленост е потопен от промените, а за земеделие по тукашните чукари е екзотично да се говори. Така или иначе, за разлика от много други, това село е пълно с живот и млади хора не само в петък, събота и неделя. Две действащи дискотеки през лятото, басейн, още поне пет-шест приятни и живописни питейни заведения и много природни красоти.Искъра, който това лято доста изтормози местните хора, когато е кротък предлага чудесни места за пикник покрай разните там тайни вирчета. Самият Цветан Ценов,който е мой редовен домакин тук пък, обича да посреща гости в своята вила в местността Торица, построена над 12-метрова естествена пещера. Всеки от трите етажа на къщата излиза на различна височина от ската, има две малки изкуствени езера, пригодени за рибарници и т. н.В района на селата Зверино, Оселна, Елисейна, Очин дол има доста живописни и приятни местенца:Броеница от тепавици покрай буйна планинска рекичкаРибарници с пъстърва /по-евтина, отколкото в Рибарица/Основите на раннохристиянска базилика в Очин дол /от III в. сл. Хр./Манастирите - Черепиш и Седемте престола.Всичко това е разположено на по-малко от 100 км. от Софияи без напрежение може да бъде разгледано за един ден, ако, лазбира се, човек не разполага с два или три. Аз самият се появих тук случайно и за малко. Сега идвам редовно, а децата ми, които по стечение на обстоятелствата нямат наблизо село с роднини, както повечето българи, наричат Зверино "нашето село" и нямат нищо против да идват - и зиме, и лете.