Понеже видях, че тук има няколко души, които харесват "Магнолия" смятам да посветя този постинг на филмите с паралелно протичащи истории - или поне тези, които аз съм гледал.

Първият, за който се сещам в тази категория е "Часовете" ("The Hours" - ако някой се чуди защо пиша имената и на английски - за по-лесно намиране на филма в мрежата, ако някой иска да го потърси, защото български преводи всякакви - "Вратите", "Танго и парите в брой" и т.н. :). Атмосферата е доста подобна на "Магнолия", филмът е доста тежък и депресивен, но не е ли такъв и real life понякога?! Паралелните истории са 3, на 3 жени в различна ситуация, от различни поколения, обединява ги един роман и това, че всяка от тях по някакъв начин се сблъсква със самоубийството като феномен. Някой биха го определили като феминистичен филм, аз лично не го смятам за такъв. И трите героини са изключително силни личности и са много добре изиграни от Никол Кидман, Мерил Стрийп и Джулиан Муур (и 3-те ги уважам невероятно много като актьорски талант). Никол Кидман е непознаваема, признавам си, че не я познах в самия филм, а чак след като изчетох актьорския състав (също толкова непознаваема като Камерън Диаз в "Да бъдеш Джон Малкович" - "Being John Malkovich" и Чарлийз Терон в "Чудовище" - "Monster"). Като поддържаща роля се появява и Ед Харис - болният от СПИН съпруг на Мерил Стрийп (между другото доста добре изиграно).

Следващият филм от този тип е "11:14". Това, което обединява паралелните случки в него е фактът, че всички ключовия събития във всеки от паралелните сюжети, се случват в едни и същ час 11:14 вечерта в едно малко забито градче в Щатите. Накрая събитията се завъртат така, че се стига до историята, с която филмът започва - тя е своеобразно начало и финал на историята, един вид затворен кръг. Филмът е направен с много хумор, лично аз много се забавлявах. От актьорите най-познатата фигура е на Патрик Суейзи (както и Хилари Суонк, нашумяла наскоро покрай "Million Dollar Baby"). Режисьор е 29 годишния Грег Маркс, непознат до момента с друг филм на публиката, но аз лично виждам голям потенциал.

За "Глутница кучета" ("Reservoir dogs")няма да се впускам в подробности, просто някой ако го е пропуснал - задължителен филм. Същото важи за "Криминале" ("Pulp fiction") и  "Четири стаи" ("Four rooms"). И трите са на Тарантино.

"Амели Пулен" - доколкото разбирам повечето са го гледали.

"Рашомон" - трудно е да се говори за подобна класика. Филмът е от зората на киното, черно-бял, на гениалния Куросава. Едно престъпление, разказано от три различни гледни точки. Уникално кино, макар и отпреди повече от 55 години.

"Герой" - китайски филм, лично според мен доста повлиян от "Рашомон". Отново една и съща история, разказана веднъж от главния участник в нея (имащ за цел да убие императора), втори път преразказана от императора с корекции (т.е. неговата версия какво всъщност се е случило) и накрая същата история отново разказана с корекции от убиеца (какво аджеба всъщност е станало след като така или иначе няма смисъл да лъже императора). Всичко това се развива в един диалог между императора и неговия убиец, който накрая се отказва да убива императора на Китай. В ролята на убиеца -  Джет Ли. Мисля, че няма нужда да говоря повече - брилянтен! Оператора е просто гениален - всичко е заснето изключително красиво (особено бойните сцени, а филмът изоблиства от такива).

"Requiem for a dream" - много класации на зрители го поставят на едно от първите места като най-депресивния филм, който са гледали. Съгласен съм на 100% - аз лично доста се подтиснах след като го изгледах. Доста е изкривен като емоции и кинематография, препоръчвам го на хард киномани, защото (без да претендирам за каквото и да е) няма да хареса на всеки. Негов създател е култовия режисьор Дарън Ароновски, по-известен с другия си шедьовър "Кодът Пи", за който ще пусна специален постинг.

Няма да се спирам подробно на английските шедьоври "Две димящи дула" ("Lock, Stock and Two smoking barrels") и "Гепи" ("Snatch") на небеизвестния Гай Ричи, чийто последен шедьовър излезе наскоро - "Револвер" ("Revolver" - задължителен за феновете на Джейсън Стетъм (освен в изброените два в ролята на Бейкън и Турчина, също в "Гаднярът" - "Mean machine" в ролята на лудия вратар Монк, както и в "Транспортер" 1 и 2).

В рубриката определено влиза "Трафик" с много силно изпълнение на Майкъл Дъглас и моят любимец Бенисио Дел Торо. Не ми се влиза в подробности, освен че филмът е заснет в стил документалистика (с тресяща се ръчна камера, защото операторът тича с актьорите и т.н.). Тук това, което свързва историите на отделните герои е трафикът на наркотици – болезнена тема, според мен представена изключително добре.

“Love Actually” – описван като романтична комедия, но определено попада в категорията на паралелните истории. Много човешки, много емоционален и разтоварващ, един от любимите ми, които съм гледал тази година. С много свежо чувство за хумор. Паралелните истории на 8 двойки точно преди Коледа.

В категорията попадат и творенията на Дейвид Линч – „Мълхоланд драйв” и „Изгубената магистрала”, но Линч е тема, на която щеотделя специално внимание в друг постинг, защото нещата там са доста сложни и преплетени. Дори не съм сигурен дали тези двата са подходящи за категорията паралелни истории. (ще се радвам на мнения по въпроса J)

„Трейнспотинг” също ще оставя без коментар. Ако някай не е гледал тази класика веднага да го направи!!! Дани Бойл е неописуем режисьор – дължим Юън МакГрегър в киното именно на него (както и „28 дни по-късно” – “28 days later”; „Плитък гроб” – „Shallow grave” – между другото голяма молба – ако някой го има или знае откъде може да се изтегли, моля да се обади, търся го от години!!!)

„Spun” – не знам как се превежда, много се съмнявам някога да е бил даван по кината, ТВ или изобщо да е стигал до българската публика официално. Лично за мен – фаворит. Много хахав, много объркан, много забавен, въобще отдавна не бях попадал на такова съкровище. Актьорски състав – Мики Рурк (не е нужно да обяснявам кой е), Британи Мърфи (сравнително нова звезда – „8-та миля”, “Sin city”) и Джон Легуизамо (винаги играе поддържащи роли, но го прави много добре, латино тип с мръсен поглед - ако се сещате за лошия братовчед на Джулиета – Тибалт - от адаптацията с ДиКаприо, който застреля Меркурио на плажа).

„Червената цигулка” (“Red Violin”)– не точно паралелни, а по-скоро последователни истории, но мисля, че се вързва с категорията. Историята на една цигулка, от направата й през средните векове, до продажбата й на търг в наши дни. Историите са свързани помежду си не само от цигулката, която е ключов елемент през цялото време, но и от предсказанията, на една гледачка на Таро, която доста точно предвижда съдбата на цигулката, разкривайки я пред жената на майстора, който я е сътворил. Лично за мен много добър филм, един от фаворитите ми. Макар и с епизодична роля Самуел Л. Джексън се откроява, още повече, че май е единствения американец във филма – всички останали са италианци, французи и други европейци – въбоще доста интернационална продукция. Режисьорът е французин.

„Обратен завой” (“U-turn” – моля да не се бърка с „Погрешен завой” и други подобни)– още една тотална класика, която е задължително да се гледа (дори и не от киномани). Режисьор е Оливър Стоун („Роден на 4-ти юли”, „JFK”, „Никсън”, „Народът срещу Лари Флинт”, „Александър” – макар, че за последния получи по-скоро критики). Актьори – Шон Пен, Ник Нолти, Дженифър Лопес, Клеър Дейнс, Хоакин Финикс, Джон Войт, Били Боб Торнтън. Подобно събиране на актьори от подобна величина има доколкото знам единствено в “Pulp Fiction”. Тук обединяващото звено на всички истории е Шон Пен, който се забутва в някакво смотано градче в Дивия Запад и му случват всички възможни гадни неща, които могат да се случат на един човек в рамките на 24 часа. Ако има филм посветен на каръците, то това е този!!! И въпреки всичко идеята е, че човек изцяло сам си е виновен за това, което му се случва в живота. Изключително забавен, но и смислен и философски филм. Определено един от любимите ми за всички времена.

„Град на греха” или “Sin City”. Надявам се повече хора да са го гледали, защото е просто нов тип кино. Страхотна идея, страхотно изпълнение. Актьорският състав е уникален. Доколкото знам филмът е сниман по следния начин – взима се картинка от едноименния комикс, слага се пред камерата и сцената се нагласява 1:1. Взима се следващата и т.н. по същия начин целия филм. Ако това не ви накара да го гледате...!!!

„Преди дъжда” („Before the Rain”) – не искам да коментирам, трябва да се гледа. Ако ви допадат филмите на Кустурица, това е филмът за вас. Тук обаче няма нищо забавно. Паралелни истории на хора от „проблемния” балкански регион – Косово, Сърбия Македония. Преди време го бях гледал по някоя от кабелните телевизии и много се зарадвах, когато го пуснаха в аренабг. Доколкото знам не е вървял по ефирните телевизии и надали някога ще го пуснат.

 Ако някой се сети за филм подходящ за категорията ще му бъда благодарен да го драсне като коментар (сигурен съм, че съм изпуснал доста такива)