BgLOG

За разведените и за децата

от rupani на 10.01.2007 14:18 7 коментара , 1443 прочита
Категории: Нещата от живота, Приятели, Любов, Размисли
Етикети: приятели, раздяла

Странна аналогия открих напоследък. При разведените родители страдат децата, нали? Но по същия начин страдат и общите приятели при разпадналите се двойки...

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от sestri4ka на 10 януари 2007, 14:21

не бих казала ...
тази мисъл е много ретро ...
аз мисля, че децата на нещастните родители страдат най-много ...
също и приятелите на нещастните двойки ...

# | от rupani на 10 януари 2007, 14:31

Я да направим едно допитване. Ама честни отговори само! Като се разведат ваши приятели, с кого продължавате да поддържате контакт? Кому съчувствате при взаимните обвинения? Как въобще продължава вашето приятелство?

# | от fff на 10 януари 2007, 14:44

Съгласна съм със Сестричката, че най-доброто за едно дете не винаги са събраните родители. Важното според мене е да има хармонична среда, независимо от числеността на тия, които я осигуряват.

Пък за приятелите... честно казано, мисля, че те страдат повече, когато си щастливо влюбен, понеже се чувстват малко или много изоставени. Нещастната любов е шанс да се върнеш при тях.

Обаче като са общи става куцо. Щото хората си мислят, че запазването на отношенията и с двамата се тълкуват като нелоялност и от двете страни. Ама това си е проблем на хората, които са участвали в двойката, а не на приятелите...

# | от fff на 10 януари 2007, 14:58

Относно допитването:) Само с примери може да се отговори според мене.

Ако трябва да се обобщи, аз май запазвам отношенията с човека, когото познавам от по-отдавна. Но не бих казала, че се присъединявам към обвиненията му към другия, ако има такива. Нито бих отхвърлила другата страна. Е, освен ако не ме кефи другата страна и съм я понасяла заради първата страна:)

Например. Преди време едни мои приятели се бяха разделили. Познавам момчето от дете. Запазих си отношенията с него. Това се случи донякъде и по обективни причини, понеже момичето не е от София и след раздялата се беше върнала в родния си град. Но тя ми пращаше съобщения, на които аз отговарях. Единственото, което не направих за нея, е да посреднича отново да се съберат, понеже смятам, че не е моя работа. Приятелят ми не ми се е оплаквал от нея, всъщност казваше, че му липсва, и се чудеше как да постъпи. Изслушвах го и бях готова да го подкрепя, каквото и да реши - животът си е негов.

Впоследствие тези двамцата отново се събраха и си имат чавенце вече:)

# | от VampireSun на 10 януари 2007, 15:20

Винаги тъй като съм добър слушател. Сядаме на бира с мъжката страна. Псувам яко, мацката! Докато му влезна под кожата и го хване алкохолът. После започвам да му навивам фитилите, да се сдобрят. Изтъквам добрите и качества. Колко много тя го обича и т.н. Между временно пак си я псувам. След определено количество алкохол. Започвам да псувам него! Или се сбиваме в кръчмата която пием с някой досадник. Или и го връщам в тях. Порядъчно подпийнал. С цвете в ръка. Градинки дал Господ, бол....Накрая пак аз излизам виновен. Но тва е бял кахър....
Апропо, децата са свещенно нещо за мен. Те са толкова чистти и невинни. Нямат вина за нищо. Но има една закономерност. Разведена майка-разведена дъщера/Разведена майка-придирчив (нарцис) син....Баща правещ хубава ракия/лошо вино-дъщеря к???а....Всички Марии слагат рога и пият. А бащите им правят хубава ракия и лошо вино....Блогерки! А вашите бащи какво вино правят?

# | от rupani на 10 януари 2007, 15:50

Айде сега! Съгласен съм, че темата, отнесена към децата звучи малко дървено. Мен думата ми е за приятелите. Щото има случаи, в които си се запознал с двамата едновременно - докато са били приятели. Има такива случаи. Аз например с едни спрях да контактувам въобще след развода им. И с двамата. Не ги възприемах разделени и толкова. Само здрависване по улиците и толкоз. Пък това да излезеш виновен ти накрая, не е лошо - нали по-висшата цел е постигната - двамата са се обединили срещу тебе. Е, малко боли, ама минава.
Абе Въмпире, ами как е при случая - таткото прави хубаво вино, ама калпава ракия?

# | от sestri4ka на 10 януари 2007, 16:58

Аз пък мили ми Вампирчо съм гООлямото исключение от правилото - с поредица от къде щастливо/къде не женени до гроб родителки. Пък единствената госпожа, гдето познавам на разведени родители(не ми е роднина), държи много стриктно да е с законния си благоверен, въпреки че отдавна не могат да се гледат ...

А що се касае личния опит с приятели - аз обикновенно - не знам защо - запазвам по-добри отношения с мъжете в една разделяща се двойка. Може би защото не взимам страна, пък една гневна жена, когато не си на нейна страна решава, че си на страната на бившия и.

Няма решение и правилно поведение в такива случаи :))) - просто се оставяш да видиш къде ще те заведат без съпротива :))) - Дзен-дзен му е майката, а не Джонефф :Р

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За разведените и за децата

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви