avatar

За пътуването, Ловеч и концерта

Е, мислех да го деля - част в пътешествията,част в музиката...Но щеше да му се загуби чарът само да се прецъква насам-натам, затова ето го в пълен вид.

Взехме се с Жорко в 10.30 от Ректората и с трамвай 22 се упътихме към Ботевградско шосе с надеждата някой шофьор да ни качи. Нали ми беше за първи път автостопаджийството,беше ми адски смешно и честно казано , въобще не вярвах, че някой ще ни се върже. Но, о, изненада!Има-няма 10 минути сме висели и спира някакъв с едно микробусче , разнасял доставки.Е,той беше за Пирдоп, което определено не е до Ловеч, но поне ни изведе ивън София до Долни Богров.От там обаче се започна якото висене. На мен все още ми беше адски забавно и смешно и само се усмихвах, а Жорко ми викаше,че с тая усмивка моя ще си останем на магистралата. В крайна сметка ни качи още един човек за доставки, но той пък само до Ботевград.Е, няма нищо, Жоро е от Ботевград, решихме,че ако никой не ни качи, поне ще има къде да спим.Каква изненада обаче. Едва-едва вдигнали палци и ни спря един камион. Качихме се двамата, но стояхме на една седалка и малко се поизръбихме.В крайна сметка той ни закара до някакво разклонение за Русе и Варна. И там - още 3 колеги стопаджии, които играят важна роля в тази история. Запознахме се, поздравихме се и се разделихме на групички, защото никой няма как да качи 5 човека ;) Тръгнахме с Жорко по разклонението за Варна и веднага ни качи един чисто новичък Хюндай, с един много готин млад адвокат вътре ;) Той качи и единия от другите стопаджии, дта се запознахме с него.Казва се Алек и беше страшно интересен човек - цирков артист.През цялото време си носеше едно унисайкълче и няколко топки за тенис, за да жонглира.Той пътуваше за Варна, но щом разбра,че отиваме на концерт на Юрая Хийп , при това безплатен, веднага се нави да дойде с нас до Ловеч. Симпатичният млад адвокат ни остави на 20тина километра от Ловеч и там пак почакахме 10 минутки, докато ни качи една синя лада. Той возеше и един друг стопаджия, който беше на забележителната 15годишна възраст!!! В крайна сметка, след точно 3 часа, в 14.15 бяхме в Ловеч!!!
Имахме за мотаене страшно много време.Разделихме се с Алек (цирковия артист). Влязохме във Вароша, което е нещо като пловдивския стар град. Минахме през покрития мост - много е красив.Веднага си го избрахме като подслон за тежката нощ, която ни очакваше.Та във Вароша се отбихме в етнографския музей, защотот Жорко има някаква книжка, в която му бият печати за местата, които е посетил. Щеше да е много тъпо да му бият печат, а да не разгледаме. При това входът беше само 50 стотинки. Така разгледахме етнографския музей с екскурзовод, който беше много разговорлив и разказваше страшно увлекателно.Това музейно посещение беше удоволствие. Хвана ме, яд разбира се, че не съм си взела фотоапарата...След това дойде време да седнем някъде да хапнем. Намерихме си една градинка, на високо, под крепостта, с изглед към града, а и с чешмичка наблизо, та опнахме софрата. Жорко като наизвади едни луканки, едни кебапчета, направо останах слисана...Дето се мъчех да произвеждам сандвичи предната вечер, та от един хляб успях да скалъпя 3...Хапнахме хубаво и се поразходихме към центъра на града.След това се върнахме на площад Тодор Кирков, за да гледаме фоклорен фестивал на балканските народи.Играха България, Турция,Румъния и Сърбия.Турчетата бяха съвсем малки - между 7 и 11 години и бяха безобразно сладки с носиите:):)Сърбите определено пък бяха много атрактивни с раздвижените танци, а от румънците най- ми хареса песента на една народна тяхна певица...
В началото на фестивала пя една мъничка Виктория - да беше 4-5 годишна, такава кукличка,че да му се прииска на  човек дъщеричка :)После дойде Първанов и приказва някакви неща...След това попита малката Виктория как ще се казва братчето и, което се родило същата сутрин и още си няма име и тя , миличката , казва: "Кирил и Методий" :) А братчето само едно...
Първанката на голяма всенародна либофф се радва, бре.То не бяха автографи, то разни баби тичаха да се здрависват...Мали - мали...
След фолклорния фестивал нас пак ни беше подгонил зверски глад и си намерихме китайски . Хапнахме добре и после слязохме да се разхождаме по центъра. Не можах да се сдържа и си купих гривна с метални капсички и нашийник с метални капсички.Нашийникът е 8 кинта, а гривната 3, но лелята беше толкоз любезна,че ми даде и двете за 8...Как да не ги купя!!!Жорко каза,че сега само една верига липсвало - да ме води като кученце :):)
Влязохме на концерта и гледахме първо Ахат. Ами какво да кажа - те за мен са си една от най-добрите български групи, това е третият техен концерт на който ходя. Само защо, аджеба, не напишат и някое ново парче?Вярно изпяха 1-2, които досега не били включвани в албум, ама...Не знам, имам чувството,че лежат на старите лаври на "Черната овца"...Като я запяха накрая, аз извадих мойта синя овчица ключодържател и я размятках :):):):)
След Ахат,които свириха точно час, имаше около 20 минутна пауза, да нагласят инструментите на Юрая Хийп. Беше жестоко, просто не мога да ви опаша колко са страхотни наживо. Нищо,че са поостарели, нищо,че се измарят по-лесно...Раздаваха се постоянно на публиката цели два часа без почивка.Омагьосваха ни!Сега малко задирам на глас от много крещене...Леле, а тая до мен как пищеше...Ох, никога не съм ги разбирала пищящите фенки...За малко да ми спука тъпанчетата.Концертът свърши с Лейди ин Ред, на която Жорко максимално се кефеше, както и на Уизард.А аз се радвам,че ми се сбъдна мечтата да чуя Джулай морнинг на живо!!!!Нищо ,че краката вече зверски ме боляха и едва стоях на тях...Накрая на концерта имаше невероятна заря.
След концерта пак се намерихме с Алек и решихме да търсим място за спане.Алек си беше харесал някаква колибка, но ние решихме да си ходим да стоим вътре в моста .Намерихме си кашони, постлахме си - въобще - идилия...Изглеждахме като пълни клошари, но все пак...БЕШЕ ЯКО!Хората минаваха и ни гледаха все едно сме извънземни...Коментарите бяха страшно разнообразни...По едно време едно друго момче - Светльо, дойде да се запознае с нас и каза,че и той и приятелите му нямат къде да спят.Щели да ходят в гарата, но първо за бира. Поговорихме си доста, разменихме си телефоните и отй отиде на бира.Ние решихме да проверим гарата. Тя пък се оказа ужасно далеч, а отгоре на всичкото и затворена.Пробвахме да лежим на пейките, но ни беше студено и се върнахме на моста. То на моста също не беше топло...Изтраяхме около 2 часа, беше вече около 4 часа и тръгнахме да търсим денонощен и-нет клуб. Намерихме го в младежкия дом, но имаше толкова удобни канапенца, че се излегнахме на тях.Срещнахме там Алек ;) Двамата с Жоро поспаха, но аз не можах да мигна.Алек се събуди първи и започнахме да си говорим за живота, вселената и всичко останало.Реши да ме почерпи чай, а аз тръгнах да се противя, защото той беше казал,че няма никакви пари, но не го направих , за да не го обидя. Оказа се,че бил изкарал 3-4 лева от жонглиране и клоунски номера в Ловеч :):)Направи ми ябълка от балони!!!Стана страхотна.Аз нали нямам фотоапарат, но Жорко я снима и когато ми даде снимките, ще ви я покажа.
Тръгнахме да се връщаме пак на автостоп тримата около 7 и 15.Повървахме пеша до края на Ловеч и зачакахме. Имахме доста конкуренция.Качи ни някакъв камион, който превозваше Пепси, до някакво село Голец, което хем е до магистралата за София, хем е в средата на нищото.И там като се започна едно стопиране - никой , братче!Все едно не те виждат!В крайна сметка след 15-20 минути спря един ситроен с някакъв много точен пич вътре, който дори беше за самата София.И така втория път автостопната ни одисея завърши бързо:)
В заключение искам да кажа, че това приключение, този концерт, не бих ги заменила за нищо на света, ще ми оставят много ярък спомен.И Ловеч е страшно красив град.