Професора твърдеше, че в България няма полиция. Напълно невярно. Не само, че има, но има и някаква полза от нея. Вчера например, алармата на семейната кола наследство от Дядо се разсвирила. Аз не съм в София, братовчед ми, който ползва колата беше при приятелката си. И в 23:30 ми звъни някой на телефона. Аз по принцип не вдигам на непознати (пък и на доста познати) номера в нощния интервал 10-10, но ми направи впечатление, че този номер е стационарен и ми стана любопитно. Оказаха се от полицията. Проверили номера на пищящата кола, разбрали, че се води на Дядо и странно как стигнали до моя телефон. Странно е наистина, защото в удостоверението за наследници сме 6 човека. А и беше по-логично да звъннат на стационарния номер, който още се води на името на дядо, всъщност те са два. А те знаеха и кой да търсят. Най-учтиво ми обясниха, че колата пищи, съседите мрънкат и ако обичам да изключа алармата. Имаше почти измъчен глас. Дали е звънял и на други телефони не знам. Но като му казах, че ще изпратя някой да я спре и той тоооолкова се зарадва. Направо ми стана мило. Е, когато братовчед ми се върнал заварил двама полицаи да думкат по вратата (5 минути не са ли достатъчни, за да ти светне, че няма никой вътре?!) не били толкова щастливи и дори щели да му напишат акт, ама бързали. Но му взели имената, което значи че може и все пак да му напишат акт. Какъв кеф, че не бях в София (а и в крайна сметка си купух моя кола, точно за да не се разправям с тази кола).
Та така, каква е поуката.
1) Полицията съвсем определено има достъп до база данни с най-различна информация за хората (нещо, което се потвърди и когато издирваха другата ни кола).
2) Полицията изобщо не се свени да използва въпросната база данни, ако успеете да я накарате да го направи.
3) Полицията понякога върши и полезни неща или най-малкото, би могла да ги свърши ако иска.
После се присетих, че трябваше да го питам този полицай дето ми се обади като има достъп до толкова информация да ми каже дали ми е готов актът от КАТ, но уви не се сетих. А и вероятно щях да отнеса някоя псувня.
Но все пак замислете се-те наистина имат всякаква информация за нас-къде живеем, къде работим, телефони, вероятно и имейли, какви коли имаме и кой знае какво още. Не бих се учудила и да знаят колко порно гледаме. Тогава защо по дяволите не работят. Грешка, те работят за гражданите. Което ще рече грижат се за купонджии, разбеснели се аларми и досадни кучета. Но защо тогава няма нито един голям бос в затвора. Дали затова не са толкова депресирани българските полицаи-защото са отишли да работят високо-рискова професия с идеята, че а) ще взимат повечко пари б) ще носят пистолет в) ще хващат лошите. А май им се осъществява само б). Когато мама отиде да се оплаква за колата си, попадна на полицай, който през лятото ходеше в Испания да лепи плочки!!! И това ако е нормално...
Не виждам как можем да се оплачем от полицията при това положение. Ние може и да сме прецакани, но поне имаме избор. А те, какъв избор имат. Колкото и учителите имат. Пропаднала история. Не стига, че имат неограничен достъп до информация, а нямат никаква възможност да я използват, за да направят нещо добро.
Днес пък ми се обадиха на стационарния измамници. Ревящо момиче, каза "мамо (бабо, според настроението на слушащия), катастрофирах". Затворих и защото ми беше тежко да слушам за катастрофи след като се ударих, твърде пресен ми е споменът. Чудя се, ако ми подслушваха телефона (примерно, защото по едно време искаха да послушват всичко и всички), дали щяха да арестуват гадните измамници ако ги прихванат. Или щяха да продължат да си слухтят тихо и кротко. Защото част от идеята да се откажеш от гражданските си свободи в полза на сигурността, е да се отървеш от точно такива плъхове. Но защо ли имам усещането, че от полицията не биха направили нищо, защото те няма да послушват ВСИЧКИ, а само тези от които могат да извадят някаква полза. Толкова по-доходоносно е да следиш имейлите на клонове на големи компании у нас и да развиваш промишлен шпионаж. Защо да се мориш с някакви малки мизерници.
Както и да е. Надявам се тия гадове да не продължат да звънят по телефоните от тази централа, защото вилната зона е пълна с възрастни хора с внучки. И може да се получи неприятно.
П.С. Няма особена нужда да разискваме продажността на полицаите-мисля, че всеки който гледа американски филми ще знае, че техните ченгета са не по-малко продажни. Просто тук проблемът има други измерения. Някак си там (и в повечето нормални страни) вредата, която един купен полицай може да причини се ограничава от желанието на останалите да работят. А тук на никой не му се работи и вредата е напълно неограничена.
Ми казала си всичко.
Да ти кажа защо загубих вяра в бг полиция.Живея в малък град. Всички се познаваме.Лятото една моя приятелка, учителка, ходеше да мие чинии на морето с мъжа си (готвач), за да могат да издържат двете си деца, учещи в София.Като се върнали едно лято, станали жертва на телефонните измамници ("Как си, кога се върна от морето, дай 2000 да купим части за машини.."). Той дал парите, естествено после се усетил и отишъл да се оплаче в полицията. Откъдето му казали, че на негово място не биха подали жалба - има две деца, всичко може да им се случи...
Някой разбива нашата кола, вози се с нея цяла нощ и я оставя пак пред къщи.Отивам да се оплача в полицията. Не за друго, но може престъпление да е извършено, в което нашата кола да е участвала - поне да знаят, че не сме я карали тази нощ.Човекът, много учтиво (бях класна на сина му), ми каза:" Ами че защо идвате да се оплаквате - нали са ви я върнали...Благодарете на късмета си..."
Съзнавам, че както във всяка професия, вероятно има много добри и честни полицаи, а може би в София е по-различно. НО все пак София не е България.Ужасно е усещането да живееш в малък град и да си напълно безпомощен и беззащитен. Дупница е най-пресният пример за това - когато полицията не може да пази гражданите, те се уповават на мутрите. Абе, като Чикаго през 30-те години на миналия век...
А за телефонните измамници, извинявай, но просто не разбирам защо хората им се връзват. То е ясно, че всичко се случва, но заговорят ли ти за пари, обикновено трябва доста сериозно да си помислиш.
Но при всички случаи, София не е толкова различна. Просто тук престъпленията са от по-различно естество. Наистина усещането, че си безпомощен е отвратително.
Дени, престъпниците обикновено се възползват от някаква слабост на жервата си - физическа или емоционална. Когато сме алчни или ни е страх, сме най-уязвими.Затова процъфтяха толкова тези престъпления с частите. Моят приятел е изключително умен и предпазлив човек, но алчността го е заслепила.Сега чувам, че темата на тези телефонни обаждания се е изместила - от "синът ви блъсна детенце" към "синът ви е отвлечен".Използва се първичният страх на жертвата.
Не е справедливо да укоряваме жертвите, че са пострадали - независимо дали от страх, алчност или защото не са много умни да се сетят...
Държавата е затова - да намери и накаже престъпника.
Не да ми казва, че съм имала късмет.
Преди години мои приятели станаха жертва по същия начин - обадиха им се да им искат пари, защото съм катастрофирала в България (пепел им на езика).Хубавото е, че аз поддържам постоянна връзка с всичките си приятели, имат ми координатите - така че като ми се обадиха *** и разбраха, че все още спя (заради разликата във времето между двете страни) - просто ми се извиниха.
Няма да ти казвам колко бясна бях.
***(готови да платят заради мен, че да не влизам в затвора, което ме ядоса и трогна едновременно)
Освен това, съвсем рационално, обикновено убийствата по непредпазливост ако не става въпрос за много хора се наказват с условна + глоба. Така че ако да кажем наистина твой близък е участвал в такава катастрофа, от парите ти няма да има смисъл. Но за съжаление в такива моменти хората просто не мислят. Като я чух колко сърцераздирателно плачеше мацката днес по телефона и чак ме заболя корема. Ако имах дете сигурно щях да откача от ужас. И все пак съм склонна да обвинявам тези които плащат точно толкова колкото и измамниците.
" Съжалявам, но намирам за напълно погрешно да плащаш за някой, за да не влезе в затвора"
Да де - точно затова се ядосах.
Трогната се почувствах, защото е добре да разбереш, че някой те цени дотолкова, че да е готов да вземе пари назаем, за да ти помогне.
А бях бясна, защото след като приятелите ми предадоха дума по дума разговора с изнудвача, разбрах кой се е обадил с искането за тези пари, както и че роднина на този "човек" работи в полицията. Това обяснява и отговора, който самите полицаи бяха дали на потърпевшия с автомобилните части (виж първия ми коментар)...
Но си права, наистина е хубаво дори след като си в друга държава, все още да има хора тук, които са се притеснили за теб и дори са били склонни да дадат пари, за да те измъкнат от неприятности. Дано да си ги почерпила :)
Отвратително, мен ако питаш.
Почерпих ги, аз не забравям доброто :).
...Дени и сега да обобщим - има или няма полиция? Аз продължавам да твърдя, че няма, а вие сте отчели толкова много "работа" свършена от същата! Не може нещо, което го няма да отхвърля "работа". И тогава идваме до кой извод - че я има, но е нeeфективна, а това пък означава, че все едно я няма! Та работата стана като с моя пост преди няколко дни - него го нямаше нито на главна, нито в моя блог, но вие си давахте коментарите и те излизаха наяве и видими! Така и с nолицията хем я няма,хем я има, но когато не трябва или пък с отрицателни функции!
Т.е. аз съм прав и е вярно, че полиция все пак няма! :-)))) Да живее анархията!
В оня пост ти защитаваше саморазправата. Ми няма как да стане, в моето семейство сме примерно само жени. Няма кой да ходи да се млати заради нас. Е, вече има, но защо пък да вкарваме в беля чужденците. Но важното е, въпреки отвратителното отношение, което полицията е имала към нас, те са ни помагали. И това е факт.
Така че полиция има за дребните риби. За едрите риби пък няма. Това е то-няма парадокс, само качествена разлика дължаща се на ниските им заплати и вероятно ниското им самочувствие. Представи си какво е, ти да подгониш някой голям престъпник и точно когато си мислиш, че си го хванал, някой да ти се обади да ти каже или да го оставиш на мира или че може да ти се случи нещо. Или да ти изчезнат доказателствата. Или в най-невероятния случай, в който доказателствата са ок и се стигне до съд, той да отлага делата заради разни психосоматични болести и накрая да получи условна. Или да се кандидатира за депутат. Ми и ти да беше, щеше да се държиш ужасно с хората и да гледаш да не се занимаваш с нищо. За да не се депресираш допълнително.
Един път ми се обадиха за страхотна сделка - двама души, явно в комбина: единият ми предлага машина много евтино, а другият иска да купи такава машина скъпо и прескъпо. :) Естествено, ги пратих на ***, обаче не ми дойде и на ум да им направя клопка с полиция - а може би трябваше. Все пак инстинктът ми за самосъхранение е по-силен от желанието да тикна измамниците зад решетките - признавам си слабостта.
А ето какво е отговорила майка ми, като й се е обадил "полицай" да й съобщи, че"синът й" блъснал дете: "Като е блъснал детето, да лежи в затвора".
Съседката й - за същото: "Ами обади се на баща ти, той нали работи в полицията, той да се разправя" (нейният съпруг е отдавна покойник, и никога не е бил полицай - бъзик).
Случайна-от срама няма смисъл, важното е поне да си вземеш поука. Аз това си мислех, ако да кажем имах дъщеря, вероятно щеше да ми е много по-трудно да им затворя, защото все пак има шанс и да е истина. Най-вероятно бих си уговорила среща с тях и бих използвала времето, за да се свържа с нея. Но не бих взела пари без да съм сигурна какво точно става. Не мога да кажа, че не бих дала пари със сигурност, щото все пак нямам деца и идея си нямам как бих реагирала, пък и има доста различни ситуации. Но при всички случаи, смятам, че най-доброто поведение е да се отложи даването на пари и да се провери всичко, включително и най-лошият вариант-ако е истина, каква присъда може да се очаква и евентуално при кого биха отишли парите. И после решаваш, но поне знаеш, че си го обмислил и си направил най-доброто за момента.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви