avatar

За бюрокрацията и нейното работно време :(

Здравейте, приятели!
Имам си аз един 19-годишен племенник, жив и здрав да е, който тази година е решил да се яви на предварителен изпит по математика в Софийския и в Техническия университет. И понеже живее на 380 километра от столицата, логично е леля му да задейства въпроса и да го запише.
Влизам аз в съответните сайтове, събирам предварителна информация и отивам първо в ТУ, за да се уверя на място, че е необходимо да представя личната карта на кандидат-студента. Да, казват ми, трябва да я донесете заедно с едно ксерокопие, което остава тук, а картата веднага ви я връщаме. Малко неудобство за младежите и девойките, които не живеят в София! Някой да е помислил за тях, когато е съставял списъка на необходимите документи? Или трябва да дойдат тук и лично да се запишат, или да се разделят временно с легитимацията си. Добре че и без това имахме път към родния ми край и взехме документа на моя племенник. В момента той няма лична карта у себе си. Е, питам аз, как ще удостовери самоличността си, ако му се наложи? Надявам се да си стои кротко и да не се налага да представя шофьорската си книжка например (даже не знам дали в България тя е равносилна на лична карта). И не може ли едно ксерокопие да свърши същата работа при записването за изпита?
Толкова за ТУ, сега вземаме 280 и отиваме в СУ. Там не държат на личната карта, но ме предупреждават, че ако данните в молбата се въведат неточно, последствията са си за мен. Е, добре, така или иначе, официалният документ е у мен. Но! Реших аз да се “изхитря” и да свърша тази работа пътьом. Появявам се в петък, малко преди 16,00 ч. в СУ. О, чудо – вратата на стая 227 е отворена! (Кой смее да каже, че в петък следобед не може да се свърши никаква работа в учреждение!) Касата пред “Яйцето” обаче не е – а там трябва да внеса таксата за изпита и да представя квитанцията при записването. :( Да, в елитния български ВУЗ, първо, не са чували за обслужване на едно гише – а би трябвало, нали се говори непрекъснато как администрацията улеснява живота на гражданите. Второ, работното време на споменатата каса ми изглежда малко странно: от 10,00 до 12,00 ч. и от 13,00 до 15,00 ч.
Но се прокрадва лъч надежда все пак, в СУ има още две каси, където се приемат такси за изпитите. Отивам в едната – в стая 220. Един младеж отчаяно натиска бравата. Поглеждам работното време. Изглежда ми някак познато: от 10,00 до 12,00 ч. и от 13,00 до 15,00 ч. В третата каса не отидох. Залагам половината си месечна заплата, че и там е отворено в същите часови интервали! Не е ли могъл човекът, който е определял работното време на касиерките, да прояви малко фантазия и да го раздвижи? Например втората каса да работи от 8,30 до 10,00 и от 15,00 до 17,00 ч.? Споделям го с мъжа си по-късно, а той ми отговаря, че тогава служителките ще се изпокарат коя кога точно да работи. Може и да има право.
Добре, продължавам да се питам аз, какво правят хората в тези каси в останалите четири часа от работното си време? Нямам представа от естеството на тази работа и ми се иска да вярвам, че вършат нещо смислено и съдържателно.
А сега съвсем сериозно заявявам, че ще почерпя с пастичка и сокче този, който ми даде разумен отговор на следните въпроси:
1. Защо е необходимо да се представи личната карта на кандидат-студента при записването му за изпит.
2. Защо бюрократичното работно време е кратко?
3. В състояние ли съм аз, Павлина еди-коя си, да направя нещо (ако мога – какво точно), щото следващата година лелите, които записват племенниците си за кандидатстудентски изпит, да изгубят по-малко време от мен и да не си задават толкова въпроси?