BgLOG

За....мишките... и за...хм.. хората...

от Jesuit на 27.11.2006 14:38 3 коментара , 883 прочита
Категории: Размисли

Да знам, че Стайнбек не е актуален.
И че заглавие като това е КЛИШЕ (ТМ).
Просто един колега го използва, а аз по ред причини не бих искал да коментирам написаното от него там където го публикува so....този позабравен блог ще изиграе ролята на Траяновата дупка.

Напуснах.
Трябваше.
Не съжалявам.

Това са фактите.
Емоционалния заряд зад тях ще си остане моя работа - харесва ви или не.
Въпросът е...за разбирането.
Взех си довиждане. Всичко Е както Е РЕДНО!

Това което остава са дреболии...
Така Е Трябвало.
Бяха хубави години.

Дали да напиша епитаф? За "приятелството"? Хе хе - че то има ли такова нещо по нашите географски ширини.
Аз поне не познавам човек с ясно дефинирана представа за това що е то приятелство и има ли то почва у нас.

Невърмайнд. Спи спокойно Gamers' Workshop.
Почивай в мир!

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от IvanAngel на 27 ноември 2006, 15:00

А аз харесвах списанието. Даже много. Но така се получава понякога. Сега например аз сериозно се чудя дали да продължавам с това, което съм се захванал или да си търся по - добре платена работа, та била и по - скучна...

# | от Jesuit на 27 ноември 2006, 15:34

Знам ли...зависи.
Аз напоследък установявам, че работата е важна до там докъдето ти й позволиш да се превърне в нещо наистина важно за теб.
От една страна е прекрасно да се занимаваш с нещо което наистина ти доставя удоволствие (освен, че ти носи пари).
Вярвай знам какво говоря защото бачкам на 3 места едновременно и съм наясно какво е да работиш сравнително добре платена, но затъпяваща работа и да се посветиш изцяло на нещо, което макар не толкова добре платено ти носи лично удовлетворение...

За съжаление ние в тази страна страдаме от една огромна липса - на опции.
На алтернативи.
Установявам, че 90/100 от социалните нещастия с които се сблъскваме ежедневно се дължат ИМЕННО на това - на липсата на алтернативи.
В крайна сметка когато човек е притиснат до стената - било от от другите и/или от обстоятелствата, когато няма избор той не е в позиция да взима морални и човеколюбиви решения...

Точно за това реших за себе си, вместо просто да се лутам в търсене не някакви средства за препитание да дам своята дан в решаване на тази дилема.
Да бъда част от решението и да престана да съм част от проблема... - сори ако звучи надуто...

# | от rupani на 27 ноември 2006, 17:54

Ааааама хубаво се вика в Траяновата дупка! Олеква му на човек. Никой не му обръща внимание. Само някои яко изтрещели себеподобни. Welcome, brother! Викай, викай още! Има кой да те чуе.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За....мишките... и за...хм.. хората...

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви