"Пътуване към Акаша" (ИК „Богианна”, С., 2000) е първата поетична книга на младия автор Стоян Радулов. Пред избрана и точна публика още през лятото на 2000 г. той направи достояние тази концептуална поредица от стихотворения, обединени от общото и забулено за българската езикова система понятие Акаша. Акаша - всепроникващото, пространството, носител на живота, неговата универсална библиотека от знания, мъдрост, опит и истина.

В това негово начинание дълбоко съпричастна тогава бе и утвърденият литератор и поет Красимира Василева-М`Бай, автор и на послеслова към книгата. В него за порива на Радулов тя казва: "В пълноводния днес литературен поток, разбира се, щедро се лее сива литература, паралитература, на която слободията и анархията в книгоиздаването дават път. Но нерядко в мътните води на този поток проблясват истински перли, заради които си струва да го преплуваш. Поезията днес е духовна емиграция от царството на грозотата, на грубостта и вулгарността. Поезията – начин да емигрираш от един опиянен от злоба и вкаменен в разврата си хронотоп към други измерения, към други светове, където властват Красотата и Доброто, където Човекът може да открие смисъла на своето съществуване.” Най-удивителното в книгата „Пътуване към Акаша”, според нея обаче е личността на автора. „Такова усложнено мислене не е присъщо на младостта, - смята Василева, - но то е показател за интелектуалното развитие на поколенията. В това можем да открием и надеждата, че глобалната бездуховност на днешния ден е само кратък период в историята на човечеството."

По подобен начин към книгата подхожда и Иван Гранитски, автор на предговора: „Удивително е, а може би всъщност закономерно, че тъкмо във време като нашето – скверно, непочтено и омерзително – все повече млади хора се насочват към поезията. Изглежда те търсят в поезията не само някакъв спасителен кораб, с който пътуват към други прекрасни и благородни светове. Такъв е и случаят с младия поет Стоян Радулов. Надявам се, че в следващите си книги поетът ще разгърне най-плодотворните и обещаващи черти на своя талант.”

За книгата си самият поет споделя следното:"Видният български теолог и духовен учител Ваклуш Толев, който за мнозина е твърде спорна фигура в областта на религиите, а от други е смятан за истински духовен водач, будител и обединител казва, че човекът е бъдещ бог в развитие, че в общата еволюция той е символ на цялостта, но е и индивидуалност, която се опитва да изрази божественото в себе си. Казава още и, че доктрината на мъдростта трябва да утвърди правото на живот на човека-бог и да го изведе в духовната вълна на истината, където човекът трябва да се превърне в едно овладяно, осъществено божество. Книгата "Пътуване към  Акаша" може да бъде възприемана, условно казано, като мой дневник на две седмици от живота ми през зимата на 1999 г., които бяха процес на преосмисляне на личната ми ценностна система, на свободата и на стремежите ми. Тогава вече си бях отговорил на въпросите за това кой съм, откъде идвам, накъде отивам и т.н., които всеки мислещ човек си задава все някога, рано или късно. И тя всъщност е израз на моята възхита от красотата на свободата, чистотата на любовта, неподозираната сила на мъдростта, които тогава усетих и нарекох за себе си състоянието „яснота”. При това религията тук не е с мястото, което мнозина биха видели. През тези седмици бях напълно щастлив в откритието си и невероятния порив и стимул, които то може да ми даде и всъщност ми даде. Тогава прозрях в думите, че когато човек се е изградил нравствено - нищо не може да го покори, че когато е достатъчен на себе си (надявам се да не звучи чисто само в плоскостта на егоистичното) - никой не може да го победи. В този смисъл книгата може да се възприеме и като програмна, в която е вградена моята нравственост и концепцията на ценностите ми. А като възможност те, обяснимо защо, са обърнати естествено и към моите читатели."

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ

Из книгата „Пътуване към Акаша” от Стоян Радулов

Мислех –

няма  да тръгна

на пътешествие по другите светове,

а винаги ще си остана тук,

                            на Земята...

но чух нещо тихо да ме зове...

Това е именно вселената със други измерения,

                            която раждам,

                            за да имам перспективи.

За първи път усещам ясно,

че ако ги няма,

ще назадна, или пък ще умра,

или пък там, където най не искам, ще отида.

              По-ярки и митични от звезди,

по-животворни и от слънцето

                                        са перспективите,

защото те основите във нас държат

и около тях спиралата се вие –

и най-вглъбените ни принципи

                                 израстват,

за да поддържат тезата ни – че сме живи,

макар и на Земята...