avatar

Ех Трифоне, Трифоне...

Вчера сутринта ми се обади една приятелка и ми каза: "Като те знам, че си романтичен като нощно шкафче, да не забравиш да купиш букет цветя на приятелката си!"

Аз към св. Валентин имам по-особено отношение, не за друго а защото се опитват да ми го натрапят. На всичкото отгоре с имаме Вяра, Надежда и Любов. Предния ден имаше къса дискусия какво точно ще парзнуваме и доста подозрително и твърде бързе беше възприето моето становище, че ще си празнуваме св. Трифон. Оценката на ситуацията показваше, че има реалност да попадна на засада, та за това купих букет рози. Ега ти жените, за какво са им тези цветя като не стават и за салата...

Като и да е. Вечерта се оказа че засадата беше организирана. Получих като подарък чудесно маврудово вино. Да, ама аз си бях подготвен. Букетът свърши работа. Та отидохме на предварително обявеното сборище и оргията започна. Помня само, че много пяхме. Аз пея предимно силно, а някои други даже и верно. След това историята мълчи. Май се е скъсала лентата, а за сега не ми се водят разговори с очевидци.

А на сутринта... На сутринта когато се събудих главата ме болеше две педи в дясно, обръснах двама в огледалото и чувствах черепа си като изтръпнал крак.

В офиса една колежка ме попита имам ли нужда от нещо. От какво може да има нужда в такъв момент човек освен от личния си гробар?

Ех, Трифоне, Трифоне...