Кака Пена, чистачката влезе с погнуса в стаята на Твореца. Перспективата да почисти резултатите от снощната оргия не я вдъхновяваше особено....

"Гувьеда с гувьеда! Чи пийът, дубрье, чи пушът, дубрье, чи  пувръщът и си гъсят фасувити пу килимъ - дубрье! мъ дъ съ ибът и дъ си хвърльът гащити пу мебилити, туй нъ нищу ни приличъ!!!"

Чистачката с омерзение повдигна чифти миниатюрни прашки от бледорозов сатен, метнати кой знае защо върху нощната лампа.

По коридора се чуха стъпки и малко след това в стаята влезе портиерът на сградата бай Петко - човек улегнал, около 60 - годишен, крапостав, малко поошмулен, но все още държелив, с червен като пиперка нос и мътни като помислите на нашенски депутат очички под рунтавите вежди..

"Пустите му млади, Пено!!! - включи се от движение той - сношка са изпотрошиле сите лампи по коридорите, па накрая некой се е изпикал у елтаблото, та е изгорело и уличното осветление. И насекъде едни потрошени шишетия, едни ратии и парцаляци се мотат ... Кой знае кво са правиле!?! Па колко петна има, че ти се отели воло доде ги почистиш!"

В очите на кака Пена пробляснаха смесени чувства. От една страна тя отдавна хранеше аспирации към Петко, от друга обаче егото й не можеше да се примири с подценяването на професионалната й компетентност.

"Божи, Пьетку!!! Как можи дъ съ плашиш ут идни пьитна! Ми аз с новуту "Ачи" шъ ги смотъм зъ минутки!  Убира питната къту пръхусмукачкъ!"

Пена погледна Петко победоносно и закачливо, и връцна към него добре оформения си под синята престилка задник.

С тежка въздишка той отстъпи крачка назад и затръшна вратата на стаята на Твореца. Питната, шишетията, парцаляците и потрошките изчезнаха в някакъв друг свят. Еротичното рандеву от снощи продължи. На дневна светлина, с нови участници, но все така подчинено на древния и мощен зов, на който са подвластни всички живи същества на тази прокълната планета...