Край, вече, наиграхме се! Вече нямаме и световен шампион по шах. Във футбола се сринахме тотално, остана само Левски да го подмятат като магаре в мач между атове. Националния нищо не играе, Стилян Петров поведе хорото, Боби Михайлов все нищо не знае за каквото и да било в бългаския футбол, Стоичков само умнее (що ли не го пратиха да изиграе последните партии на Веско Топалов), младежите ги чакат нови двайсет години ходене по мъките, докато им се удаде възможност да играят баражи за европейското. Нещо да съм забравил? Нулата на Мистър Пропър в дигането на тежести?

Какво ни остана? Остана ни Първанов. С такова самочувствие мерси ти за личните карти с които ще ходим в ЕС от първи януари!

И какво правим в такива ситуации? Казваме, че това не ни интересува. Много е просто. Отпаднаха групово отборите ни от УЕФА - край с клубния, залагаме само на националите! Ос...ха се националите - край с футбола въобще, ще си поръчаме химна на Манчестър Юнайтед. Англия нищо не играе - майната му на тъпия спорт - ще учим шах. Топалов геройски загина в последния блиц ... Ха! Кклекнахме като патки на лед.
Жена ми все повтаря, че мъжът е просто устроено същество ("устроено" го слага от благоприличие). Аз по принцип отдавна не гледам спорт толкова интензивно, колкото се полага на средностатистическия българин и все пак при всеки мач, който гледам, а това са десетина пъти годишно, чувам фразата "Абе ти откога се закрасти по този футбол?" Откога се закрастих ли? Я да тръгна по кръчмите да гледам мачовете от "А" група! Ама си седя в къщи! И пак ми остава време за губене с футбол, волейбол, шах, лека атлетика и прочие спортове, в които напоследък само се дъним и вече тотално се издънихме.

Все си мисля, че българският футбол тръгна на зле откакто жените се закрастиха по него - от 1994 година. Моряците хубаво си имат поверие, че жена на борда носи лош късмет, но и във футбола май е така. Проклети женоря! Вън от трибуните въобще! После ние сме били просто устроени същества.

Днес цял следобед мъчих интернета на работа за да следя ходовете на блица и с разбити нерви се върнах в къщи за да продължа, но точно на фаталния четирсет и някой си ход в третия блиц, в който се чудех Веско ще падне ли или ще измисли нещо, трябваше да излезем на разходка по улиците с кучето за да се насладим на последните слънчеви дни  на Октомври. Красота! Вече се бях примирил, че третия блиц е загубен за Веско и дори бях забравил за тревогите си, но като се върнах, нещастния компютър ми показваше картини от четвъртия блиц, което значеше само едно- Веско е бил във третия! Но... не би. Така и не успях да проследя нито един ход, защото сайта блокира и половин час по-късно с прискърбие научих, че Веско наистина е паднал! А ако бях останал пред компа, може би щях да му помогна с духовната си енертия... макар и да не разбирам нищо от шах.
И с какво да се гордея сега? С премиера Станишев ли? Май наистина сме просто устроени същества. Какво, да не би Веско Топалов да ми плаща заплата при всяка своя победа? Да не би победите на родния футбол да намаляват цените на тока? Хляб и зрелища. Лъжа за очите. Да не виждаш мизерията в която си затънал. Ама като няма и зрелища?

Как ми се иска да не се интересувам вече от спорт въобще... Да наблегна на .... например на.... на какво? Българските филми печелят международни награди? Че то в България не ги гледат, камо ли навън. Без пари и задни салта да правят кинодейците ни, все боклук ще произведат. Български книги по щандовете на практика няма (не броя онези за екстрасенсклък и световни конспирации, както и предъвкващи родната ни история, само и само да ни изкарат Uber Ales). Последният нобелист за литература е турчин, пак ни прескочиха. Най-популярният ни писател е Христо Калчев! Какво можем да искаме в такъв случай? Нобелова награда за вулгарен роман? Травестит-ром изкарахме на Евровизия и пак не можахме да се преборим с първия кръг... С какво да си залъгвам очите за да не гледам мизерията около себе си? Щракам с дистанционното по петдесетте канала на кабеларката и като ги превъртя за пет минути изключвам телевизора.
А уж трябва да мислим позитивно. Как да мислиш позитивно бе брате, като наоколо ти все лъжи. Да, на практика трябва с нещо да се самозалъжа. Като бебе са ме лъгали със захарна водичка. Да взема сега да си разтворя една лъжица захар в чаша студена вода, а? Нищо не помага. Изядох вече един буркан с люти чушки - те преди ме успокояваха, но свършиха.
Затова съм седнал сега пред вас, приятели, да ви тормозя с депресията си.
Нещо тотално не е наред при нас. Последните носители на националната ни гордост - шаха, футбола, волейбола, киселото мляко, борбата и щангите не случайно са ни отнети. Време е да се захванем с нещо друго.
Да, аз съм сринат. Ще ми помогнете ли, моля ви се, като ми посочите някакви символи за националната ни гордост? Ама първо си сложете ръка на сърцето, като ги измисляте.