Уау, аз имам фобия от височина, но обожавам да гледам снимки напарвени на обекти от високо. Тези снимки са си направо находка. Браво ! Чувал съм, че наемат основно индианци за тези високи строежи, защото вестибуларният им апарат бил по-добър и по-малко аварии в кавички имало с тях.

...high,...  higher,.... THE  HIGHEST !!!!

http://skyscraperpage.com/cities/?buildingID=18

А тия защо не носят каски?  А ако си паднат на главите :р... :)))))

Chopar, и аз имам такава  фобия, затова гледам тези снимки, здраво стиснала зъби от ужас. Находка са, верно, радвам се, че ги открих.

Професоре, thanks!

Edinotvas, вероятно са тренирани, ако паднат, да падат на крака....

 

Във връзка с фобията - миналата година имах(ме) чудовищно изживяване.

Посетихме Големия Каньон, докато бяхме в Лас Вегас. Най-близката до Вегас точка с прекрасен изглед над каньона е в индиански резерват. Караш по черен път, и стигаш до широко-рекламираното място Skywalk, което представлява тераса, от което гледката била просто един път... (ето и линк към сайта им: Grand Canyon West)



И така стигаме, паркираме до площадката за хеликоптери, които превозват туристи, жега, прах, виждаш само най-горната част на скалите на Каньона и бързаш да стигнеш до прословутата Skywalk тераса, че да се насладиш на красотата, създадена от една неголяма река с име р.Колорадо (Colorado River).

Виждаме отстрани терасата, пълна с народ, който гледа в захлас; плащаме си входа за терасата, посреща ни едър индианец с всички подобаващи доспехи и огромни пера; дават ни найлонови терлички за обуване, за да не зацапаме скъпоценната тераса и напред към .... какво? Да, една тераса със стъклен под, висяща над пропастта!!! Просто крачиш във въздуха, а под тебе нищо.

Егати тиквите сме били - хем гледахме и снимки (ама не и сайт, щото много бързахме и накрая стана "бързата кучка" работата) - ама пусто някак отгоре-отгоре ще да е било предварителното ни информиране, щом ни е убягнало, че ще ходим във въздуха.

Жоро и Калоян смело тръгнах напред, но след десетина стъпки над нищото, Калоян бавничко се върна и каза, че не му било много комфортно. Траяна писна от самото начало и отказа да мине по стъклото. Аз, зарязвайки двете си деца прегърнати на твърда земя, пробвах да гледам само напред и направих две-три крачки. После се върнах бързо-бързо. Само Жорката стоеше в средата на терасата и ни се хилеше какви смешни хора сме били....

Значи, това не е мястото, на което да идеш да гледаш Каньона - съвет от мен :) Пробвай другите точки.

Още като разбрах, че са го пуснали  този Skywalk, си помислих с леко изтръпване в ръцете как ли ще се почувствам там...нали за едната снимка съм готова на всичко. А сигурно е много впечатляващо да снимаш оттам.
Можеш ли да мислиш за нещо изобщо, докато си там :)?
Например какъв режим на снимане да използваш, че по-добре да предадеш дълбочината :)?

Изключително красиви снимки. Аз нямам аерофобия и като така ме впечатли най-много спокойствието, което излъчват работиницте. Особено полегналия на травеса с радио до главата е абсолютен хит.

ПП. Дами, вие които правите такивя готини снимки, как си представяте  фотографа, направил тези по-горе? Трябва да е бил много куул. Малко му завиждам.

Ела, на никаква цена дори не бих се качила на подобно място- отрязват ми се краката само докато гледам. Доколкото си спомням и на виенско колело съм се качвала само веднъж. И ми беше предостатъчно.

Снимките са страхотни, права е Мария да зададе въпрос за фотографа- голям куражлия ще да е бил. Аз пък се запитах по какъв ли начин мъжете от осмата снимка ще се върнат на работните си места. Така са насядали на гредата... А мъжът с костюма вероятно се явява технически ръководител. Не мога да си представя нашия тате, който е строителен инженер, на такъв "обект".

Ела, благодаря за поздрава! :) Наистина, впечатляваща професия. Аз съм чела, че строителите на Емпайър Стейт Билдинг за били толкова зле осигурени, че са падали като гнили круши от огромни височини. Един от строителите, вече стар човек, разказваше, че веднъж си стоял и нещо си работел, и изведнъж край него прелетял (посока надолу) един негов колега, с когото половин час по-рано си говорели. Бррррр.....

Таничка, с тази информация за прозрачната площадка ми заформи нова мечта - искам да отида там!!!!!! Ще е наистина куул. (Ама да не се върна и аз бързо-бързо... ;) )

Шогун, аз тази мечта си я имам от много отдавна, но някак си все ми се изплъзва. Таничка, лично аз бих седнала по турски в средата на платформата и бих стояла сигурно с часове. Обичам такива места, зареждат ме с енергия.

 

Всъщност, осигуряването на сграда е доста по-лесно според мен от осигуряването на скала. Просто по това време още не са били измислени джаджите, въжетата и системите за осигуровка, които ползваме днес и затова е било доста по- опасно. Наистина трябва да са били доста смели тия строители, защото всъщност не виждам да имат каквато и да било осигуровка. Ела, благодаря, интересна разходка :)

Галя, според мен мъжът с костюма се явява фотограф - това което размахва ми прилича на тогавашна "сапунерка", но аз не разбирам много от снимане...

  Enjoy,,,,

Уау! Ето на това му казвам медитация!

Супер! Всичките клипчета ми харесаха много. Професоре, благодаря.Все пак, продължавам да си мечтая, че ще стигна някой ден до там :)

Само не мога да разбера защо всички си гледат в краката. А трябва да се гледа напред и нагоре - като индианеца :)

Клипчето е прекрасно, Професоре! Само да добавя една подробност - по пътя до Каньона се минава през пустинята Мохаве на територията на щата Аризона. Най-характерната растителност там е дървото Джошуа - ако пуснете отново клипа на професора, това е кактусовото дърво в първите няколко кадъра.

снимка: Уикипедия

То е от семейството на юките и успешно оцелява в сухотата и жегите - много е интересно на вид. И страшно пасва на пейзажа.

Благодаря ви!
Таничка, аз досега свързвах това дърво на Джошуа само с албума на U2 - The Joshua Tree.

Поздрав за вас с любимата ми песен от този албум!

 

 

 

 

Хъм, дааа. еволюцията на вида "височинен работник" е претърпяла огромно развитие от онези години. На лице са една камара правилници, почти всяка точка от които е подписана с кръв. За съвременните височинни работници и особенно за тези работещи под системи като АРАС ИРАТА и други сходни такива мога само да кажа че до такава степен сме овързани с хиляди върви, щуротии, кила желязо и аломиний, че трудно си вършим работата за която всъщност сме се качили там :) Разработват се и нови по ефективни начини за спасяването на пострадали алпийски работници, въобще мисли се много повече за живота и сигурността на хората. Но все си мисля че "необвързаните" ни колеги са извършвали доста по голямо количество работа от нас, съвременните еквиваленти на кучета на къси вериги. Но като винаги свободата се заплаща, е понякога цената е живота.

    Всъщност няма нищо страшно в самото падане (падал съм вече няколко пъти и въже късах, за разнообразия) страшна е всъщност срещата със замната твърд, на което толкова се уповаваме :)

  Поздрави за хубавият постинг Ела, накара ме да се замисля че май съм си збъркал времето :)

Хареса ми това - "Свободата се заплаща".
Поздрави и ти желая безаварийна и безопасна работа!