Към 19:30 часа нещо ми дотъпя да стоя пред компа и да се пържа на жегата в стаята и реших да изляза.

Естествено отидох при Светлинка. И без това й бях обещала да й ида днес на гости ( друг е въпросът, че не отидох). Пъзвъних на вратата. Отвори баба й, която от известно време ме мрази. Погледна ме злобно, аз попитах за Светлина, а тя без гък да каже се врътна и духна към кухнята... Светлинка явно ме беше чула и излезе... Дамян също беше у тях и ги накарах да излезем навън - беше започнало да се заоблачава и да се разхлажда! Направо царски за разходка след тия кошмарно жегави дни...

Отидохме в градинката до реката и седнахме на една пейка. Оплакахме си се кой какво му се е случило двата дни през които не бяхме се виждали - всеки имаше за какво да помрънка както винаг! Дамян беше нещо кисел, каза че е уморен и го пратихме да си ходи. Той май ми се разсърди, че отказах да го изпратя. Ама наистина не ми се мърдаше, а и ме болеше кръста. Но Светлинка отиде да го изпрати до някъде...

Като се върна двете люлки бяха свободни и ние се настанихме на тях. От дума на дума като ги занищихме разни философски темички... Всъщност ние двете като сме заедно (ама обикновено като сме само двете) все такива неща си говорим. Нищешме темата "Защо не можеш да знаеш едноверменно и въпроса и отговора" и взехме че я разнищихме. Разнищихме и Времето, Паралелните Вселени и защо аз понякога не разбирам какво се опитва да ми каже (както и обратния вариант - защо тя не разбира какво искам аз да й кажа)...

И така... Люляхме си се и си говорехме сладко-сладко. И гледахме далечните светкавици в черното небе... И изведнъж заваля... "Топъл дъжд, чакан дъжд..." А ние си седяхме на пейките и се мокрехме и се радвахме... И беше хубаво... Нищо, че една лапа - мека, но с остри нокти - е стиснала сърцето ми...