"Свободата, Санчо..."
Автор: Станислав Стратиев
Когато ставаше дума за свобода, доскоро правехме следните асоциации;Свободен наем.Свободен баланс върху тел.Свободно падащо тяло.Ринг свободен.Жени със свободно поведение.Свободна Европа.Свободни валенции.Свободна длъжност.Свободна стая.Свободно съчинение.Нелсън Мандела.И странно, никой не се сещаше за себе си.
Онова "Свобода или смърт", извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като "Good morning" върху пешкирите.По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.За нас свободата беше химера.Пиша "химера", но тази дума означава най-малко две неща: хубавa, но празна мечта, неосъществимо желание; и митическо чудовище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се доближи до тях, умира.
И не мога да схвана каква химера беше за нас свободата.Мечта или чудовище.
Нещата са на път да се променят. Казват, че вече сме свободни.Точно тук е и сложното. Какво ще правим с тази проклета свобода.Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.А ние винаги сме предпочитали обратното.Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.И всичките ни генетични увреждания идват оттам.Мине-не мине и току някой те освободи.И трябва да му вдигаш паметник.Или ти измисли азбука.Карл Пети говори на немски даже с конете си, а той вземе, та ти измисли азбука.Абе, кой те бие през пръстите - лошо ли щеше да ни бъде Карл Пети да говори и с нас на немски.Сега, като говорим български - какво? И конете не ни разбират.
Или ти напише история.Е за какво ти е тази история?За какво ти е това Възраждане?Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.И да взимаме по осем хиляди марки на месец.А не да сме свободни.И за какво му беше на Македонски тази свобода - да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.А нас ни съкращават и от канцелариите.Прав е Вазов - по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.
"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“ — Мигел Сервантес, (Дон Кихот) За мен свободата е да те има,да имаш право на съществуване и никой да не ти отнема това право по никакъв повод и начин.....И още, и още....
За мен свободата преди всичко е състояние на духа или мисълта, този вид състояние никога никой не ми е отнемал, защото мога да мисля каквото си искам и когато си искам.
Но трябва да кажа, че нещата, които е написал Станислав Стратиев за свободата много ми допадат и много се доближават до нещата, които си позволявам да мисля. Наистина твърде много пъти са ни освобождавали без да ни питат дали искаме да сме свободни.
Аз искам да се чувствам свободна, но познавам много хора, които предпочитат да живеят седнали върху тоалетна чиния и всичко извън голямото плюскане им е чуждо.
Никъде я няма свободата . Свободни сме когато се движим в окови те си
Някой плачеше за свобода за словото.И беше освободен.
Когато някоя жена ми каже, че е свободна си я мисля за проститутка.
Преди десет години ме занимаваше тази тема .И това направих .Казва се "Ти си свободен" .Извини ме, че натоварвам поста със снимка.
Ген, няма за какво да те извинявам!Внушението на скулптурата ти е огромно! "Казва" всичко онова, което казва и текстът.
Може би наистина няма абсолютна свобода или всеки си има ограничена свобода (ако не друго, зависими сме от земното притегляне, и с всяка изминала година, все по-зависими :)...
Този текст го намерих, като си разчиствах компютъра вчера.По принцип много харесвам българските автори-сатирици и особено Станислав Стратиев.Текстът е писан веднага след 10 Ноември - във времето, когато много от нас наивно се надяваха, че най-сетне и ние ще бъдем "като хората" - вероятно всеки от вас помни точно къде е бил, когато е чул съобщението за свалянето на Тодор Живков...Вчера, като го препрочетох, огромно впечатление ми направи това твърдение:
"...свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.А ние винаги сме предпочитали обратното.Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има."
Доста точно отразява философията на много хора, за съжаление...
Случайна, съгласна съм с всичко, което си казала, без едно: за немския народ като жертва на масова психоза. В смисъл, че както немците, така и руснаците, и ние самите, сме били жертви на такава масова психоза в периоди от историята ни. Идеологията, независимо дали комунистическа или фашистка, изисква промиване на мозъци, предателства и концлагери. За разлика от немците, които постъпиха здравословно от психологическа гледна точка - признаха и се покаяха, без да унищожават следите на грозното минало - за да служи за поука на поколенията; ние и руснаците сме мноооого далеч първо от признанието, че комунизмът е дефектирал и дефектен като идея, а после - от покаянието и запазването на следите.Ние предпочетохме да заметем под килима това, което не можахме да взривим (мавзолея, концлагерите в Белене и Скравена, архивите за престъпленията...)Как тогава да обясним на собствените си деца какво и защо се е случило? Така носталгията направи възможно и създаването на клипа с бате Серго и последния пенсионер в трамвая, пътуващ за никъде - носталгията, родена от забравата...
И така се получава този Параграф 22 на абсурда, в който живеем - уж имаше промени, но всъщност няма (икономически погледнато елитът на Партията-майка и сега държи всички финансови лостове в държавата; да кажем, че от "общото е наше" сега другарите са на "то беше наше - как да ви го дадем, вие не знаете как да го управлявате"...)И са прави - ние, обикновените българи, не знаем как да бъдем икономически независими - т.е. свободни, защото сме учени, че "собственост" е мръсна дума. Учени сме да се срамуваме да поискаме достойно заплащане на труда си. Никой не ни е учил, че свободата на Нелсън Мандела и на другите минава първо през свободата на самия теб.Нас ни учеха да бъдем като Павлик Морозов - да предаваме близките си и да плюем върху гробовете на дедите си, защото не са били "правилно политически ориентирани"...
Моля за извинение за дългия коментар. Тонът ми е остър, защото аз бях от вярващите. Вярвах на всяка една дума, която са ми наливали в главата до 1989-та.А от всичко най-много мразя да ме лъжат...
(А по темата за Голямата Лъжа, Пропагандата и какво остава след тях - препоръчвам "Обитаемият остров" на Аркадий и Борис Стругацки. В случай, че харесвате фантастика обаче :).
Замислих се - мен какво ме ограничава...--не обичам да наранявам чувствата на другите (голямо ограничение - да си деликатен не винаги е предимство днес)--земното притегляне - особено с излишните ми 10 кила--липсата на достатъчно пари за амбициите и мечтите ми; както и липсата на време, или комбинацията между двете :)--американската служба по емиграцията...--грижите за семейството ми (чакам инвестицията да ми се изплати с лихвите...един ден...ще идем на море...през зимата :)... --най-голямото ограничение е в главата ми - предразсъдъците и неувереността...
......
Ела, като започнеш да пишеш за моите проблеми се чудя от къде я получаваш тази информация, като си толкова далеч. /шега/
Но имам подобни ограничения и деликатността, да ти кажа, е голямо ограничение, но не на всеки може да се казва всичко директно, а има и такива, които не разбират какво им казвам, когато съм директна и просто ми се налага да съм деликатна...
За мен знанието е свобода. Свобода е да правиш каквото си поискаш, когато не нараняваш никой. И всъщност, това можеш да го постигнеш във всяка страна, дори и в Китай, който е образец за свинщина. Въпросът е, че много малко хора го правят наистина. Знаеш ли колко обожавам да пътувам? Защо не пътувам? Е, пътувам, но не колкото ми се иска. И всичките ми ограничения идват от мен. Дори не става въпрос за пари. А за инерция-много гадна сила, когато става въпрос за психика.
Та затова казвам, че свободата е илюзия. Човек ако си постави нещо за цел, може да я постигне, ако иска. Въпросът е да знаеш какво искаш и да намериш начин да го постигнеш, който да ти изнася. Въпрос на добра реклама и елементарно желание от страна на държавата е да убеди хората си, че са "свободни". Но истинската свобода е само в главите ни и не подлежи на държавно регулиране.
Ела, аз съм продукт на времето си - винаги ще виждам в немците нещо страшно. Разбира се, че и ние сме жертва - и на робство, и на комунизъм, и на преход, и кой знае още на какво. Скоро може да станем и жертва на ЕС. В моето семейство никога комунизмът не е бил основна идеология - никой от родителите ми не беше партиец. Трудно е за обяснение - тази система ни караше да се пазим, да внимаваме какво и с кого говорим, да си изпълняваме поръченията и да гледаме да не се набиваме в очи, да минаваме между капките. Никога обаче не съм и вярвала истински, тя не е била мое убеждение. И днес трудно разбирам хора, които искрено са вярвали , че Тимуровската команда е нещо прекрасно, което ще възпита някаква ценност. Четох доста за масовите психози, за механизмите за промиване на мозъка - интересно е. Всъщност, всички си имаме слаби места и колкото са повече те, толкова по- лесно ставаме жертви. Използват се компенсаторни механизми - дават ти това, което ти липсва (сигурност, стабилност, семейство, подкрепа...) Така погледнато, немският народ е получил това, което е смятал, че заслужава - възможност да докаже на целия свят своето превъзходство. В края на краищата, те сами и доброволно са участвали в някакви нечовешки изстъпления и това е въпрос на личен избор. Обикновените цивилни граждани и селяни от селищата близо до концлагерите сами са идвали и предлагали услугите си. Никак не искам да споря с тебе, но тук имаше хиляди несъгласни, които просто нямаха избор. Както и сега има хиляди несъгласни, които са поставени в патова ситуация.
Права си за това, че признаването е важно. Но ние никак не сме приключили с комунизма, явно. Разбира се, всичките ми разсъждения къмто немците са може би плод на страшната книжка, която четох напоследък - казва се "Смъртта е моят занаят", доста е стара, авторът е Робер Мерл и се разказва точно за механизма по който един обикновен човек се превръща в ръководещ лагер. А може и да са плод на "Четвъртата височина" и Елена Илина - не знам. През 1996 -та в най- голямата мизерия сънувах есесовци как идват и отвеждат мъж ми...
Дениджейн, обичам приказките за Фанагория. Лошото е, че се чудя детето ми в кой клас ще стигне до тях, или ще трябва в извънкласна форма да разказвам...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви