Бай Коста вдигна кръвно. - Паднах ли ти, а? Телеграма ми пращат. От попското текезесе. - Бяха го ядосали помаците с които работеше. Единият си беше донесъл книга за шпакловките и му я вря в носа, докато дъртия не вкара майка му в поредица от неприлични пози. - Винаги ще има лайнари с книги. И книги да няма. Ще си ги изфабрикуват. Защото са ги правили на 24-ти май, тия капути. В ръцете са като аналноподатлив йогурт, ама за акъл - равни нямат. И все философстват когато трябва да се работи.- Що се нервиш? Не знаеш ли,че мързеливците осъществяват прогреса? "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл!" - са казали хората.- А не може ли на мързеливия жена му да....?Ако знаеше, на мен какво ми се налага да изтърпявам, би вдигнал на ръце омърляните си колеги и би ги целувал до изнемога. Десетки въпроси от рода: " - Този антибиотик сега...не е ли слаб?, "Ами, прочетох упътването. То, много вредно, това лекарство! Една комшийка си е взела едно, няма ги тия противопоказания!" или крилатата фраза на Спасчо, селския идиот " - Не съм учил мноо медицина, но от туй, май няма да моа да кендзам после!" - Колкото си учил, Спасчо, стига ти! Ти да не мислиш, че аз съм я учил много?Кой да им каже, че комшийката сигурно не може да чете? А, де! Американският модел е идеален за нашенските пациенти. Всичко наливно и в бели пликчета. Няма упътване, няма опасност от самолечение и сугестия. Не можеш да си го вземеш без лекарско предписание. Ако не бяхме една от водещите сили в областта на демокрацята в световен мащаб, метода на "анонимните бели пликчета" можеше да се въведе почти в целия ни бит. Така би се спестила маса излишна енергия за умъртвяване на нервни клетки, шамари по, иначе скъпи до сърцето ни бузи, псувни на майка и леля за неща, независещи от нас. Като климатът и цената на кюфтетата в парламента. Които, както се разбра не били и хубави, на всичкото отгоре! Аз заварих нещо като капан за свободомислието , когато започнах на село. Фелдшерът и ветеринарния техник заедно начукваха аспирини в оризови фишеци и ги продаваха на народонаселението.- Ква стана тая? Тричката ни пробута едни ванилийки, умряха ми две прасенца. Виж,взех едни, човешки такива, подобни, от Кольо - оправи се бабата!Унификация, брат! Смърт на демокрацията!Колегата Кольо започна работа при мен като конквистадор - на процент от плячката. После оформихме съдружието ни с договор. Което нищо не промени. И в природата има ситуации, подобни на селския фелдшер. Такива са вараните, костенурките, хрущялните риби, амонитите...Еволюцията бяга от тях по кьошетата като новопристигнал педофил в килия с ридаещи от носталгия по семействата си двуметрови манафи от малцинството. С леко раздразнение забелязвах, че след 5-6 години пребиваване в селото все още хората питаха :- Кой е тук - доктора или онова, новото? - "Новото" бях аз.Активизацията при това явление се наблюдава при наближаване на рожденните дни на по-засуканите булки, свободните им от цикли седмици и получаването на пенсиите. Много институции се опитваха да ни овършеят палмата на популярността на селски терен, но скоро разбраха, че това е загубена кауза. Спомням си веднъж, седим ние и си пием бира на маса, изкарани на главната улица. Покрай нас минава траурна церемония. Изказваме си ние съболезнованията и след секунда почти изтървахме шишетата.- Докторе, кво става, а? - фелдшерът ме погледна изумен. - Ако не бъркам нещо, в тоя вилает погребваме само ние! Какви са тези волни изпълнения тука?Кметът, игнорирал всичко по-слабо от нафта за пиене, по рождение се беше разпищолил на пространството пред селсъвета и виеше като келт.- Нямам нужда аз от знахари. Аз говоря тука. Смъртните актове вече аз ще ги издавам.По-късно едва спасихме покойницата от есхумация. Какво да го правим - издадохме съобщение за смърт със задна дата. Все пак наш човек е. И без това го бяха погнали, че прехвърля движимо и недвижимо имущество без необходимите документи - ей така, по симпатия. В единственоста на тази причина и досега не вярвам.Със следващия случай, обаче влязохме в аналите на световната глупост по-сигурно от чесън в шкембе чорба. Имахме един пациент, доста увреден. Беше прекарал около двайсет и пт години от живота си по-затворите. Закъса със сърцето и го вкараха в кардиологията. Един ден идва пощаджийката и извика един от нас да иде на телефона. Отиде колегата, аз се опивах да разбера йод ли ми слагаха в кафето от едно известно време. Казали му:- Елате да си приберете Илия Крумов! Ние нямаме превоз.- Лийката умрял, бе! - каза ми - Да съобщим на близките!В това време минаха двама от маалата и им казахме. Ония веднага взеха двайсет лева от магазинерката, три каси бира на вересия, и един, трети (гробарите не трябвало да бъдат четно число) и отидоха да копаят. След около час един от зяпачите се изцепи:-Бах мама му! Тая държава накъде отива, бе! Катафалки да нямат! Виж, карат го Лийката седнал отпред в таксито!Верно! Там си беше. Всичко тръгнахме с полуподкосени крака към колата. Сигурно така е ситнил Индиана Джоунс пред Кивота.- Глей и пръста са му сложили в носа!- Да ви еба майката! Много щяхте да се набутате, ко бяхте пратили Муто с москвича! Сега ме оръсиха три лева. Вместо да ги изпием.Теоретично беше възможно умрял да си остане със заврян в носа пръст, но да говори след това... Отдавна е доказано, че ако видиш починал познат да върви срещу теб по улицата е милион пъти по-вероятно да приемеш, че е възкръснал, отколкото, че си откачил. Като се замисля, може би това е причината една рекламна акция да е толкова успешна две хиляди години вече.- Ти жив ли си, бе Лийка?- Що да не съм жив? - Окрал на хората личните вещи и вилиците в отделението и го изгонили.Аз платих бирата, Кольо върна двайсете лева. Грешката беше наша, пък и от манго да чакаш борч е явление сходно по честота с родилка след климакс.По късно проблемът с погребенията в подопечния ни регион пак беше дискутиран в местната преса: " В Х... погребват с вертолети !!! "Едни бяха станали толкова симпатични на кмета, че им беше върнал в реални граници земята, която пък се оказа входа на гробището. Слава богу, там ние пръст нямахме! - Аз съм много кекав, бе! Като ме ухапа осата завсчас ме вкараха в офанзивното! - Бай Коста, най-вероятно имаше впредвид интензивното. - Сега с това кръвно ще гушна букета, да знаеш! Човек те направих! Вземай мерки!Когато поработиш нещо известно време добиваш една приятна за съзнанието ти рутина, която те кара да продължаваш напред, въпреки обстоятелствата. Знаех точно какво ще ми каже всеки от пациентите ми в даден момент. "Вземи ми мерки" и "Нали за теб се пописах" бяха сред най-честите. Бай Коста излезе доста дициплиниран в лечението си. Не мина дълго време и го чух в градинката пред блока.- На един му предложили куче, дето прави свирки. Пробва той - верно, прави ги, мамка му, идеално! Вземам го! Вързал си песа на сиджимка и право в къщи. Звъннал и казал на жена си " Хайде сега, научи това куче да прави мусака и си събирай багажа! "