Дортмунд... По коледа...
Наоколо пъпли народ, а само преди няколко минути съм слязал на гарата. Едва се провирам между стълкновението от хора, накипрени с пъстри червени шапки, което всеки момент ще се шмугне в някой от влаковете...
Нямам търпение да изляза от гарата и да се спусна по центъра. Заредил съм mp3-player-а си с приятна музика и се намирам в саундтрак на някакъв филм...
Наоколо - хора разни... Фенове на Schalke04, които празнуват временното си изкачване на първо място, дечица, похапващи захарен памук и други лакомства, и всичко живо - пиещо Gl?hwein и току припяващо "Heilige Nacht"...

Тук трябва да направя кратко отклонение за Gl?hwein-a, което е едно от най-консумираните питиета по коледните и новогодишните празници в цяла Германия...
Преведено на български, това е т. нар. "греяно вино", което обаче тук приготвят със специална добавка на лимон, амарето и карамфил...
Току-готовата смес се затопля до около 70 градуса в големи метални "съдове", поддържащи температурата, добавя се карамел, и се пийва винаги въз-гореща... :)

Докато изкачвам стълбите, които водят към центъра, и все повече се приближавам до огромния дядо Мраз, който ми се надвесва от края им, забелязвам декорираният носорог, който се е изтипосал до него...
Това не е просто носорог. Това е носорог с крилца, който е оцветен целият в червено, и комуто са направили истинска коледна брада.
Обръщам погледа си наляво и виждам в далечината още два носорога със същата форма, но оцветени в съвсем различни краски...
По-късно ще забележа, че "летящите носорози" са плъзнали из цял Дортмунд и са оцветени в най-различни цветове...

Към Дортмунд съм тръгнал с една основна цел - да видя най-голямата елха в света. Пише, че е висока, 45 метра, и че за направата й са били необходими 2.000 коледни дръвчета, което я поставя на първо място в книгата с рекордите на Гинес...

След като вече съм се озовал на центъра, осъзнавам, че най-вероятно няма да е много лесна задача да я открия.. Едва се разминавам с тълпите от хора, а центърът - и вляво, и вдясно ми изглежда безкраен, като тук-таме има и отклонения, които по нищо не му отстъпват...



Лошото е, че в никой от двата края не се вижда нищо стърчащо. :)
Тъй като заникъде не бързам, а съм решил да не питам и никого, се спускам в по-"перспективната" посока и се запромушвам между стотиците дюкянчета за гофрети, шоколадови сърца и дядо-коледовци...
Навсякъде ми ухае на карамел, печени наденици, горчица и вино...
Истинска пасторална картинка...



Намирам се в края на центъра, а от елхата-гигант - ни помен. В противоречивото ми амплоа започват да се прокрадват съмнения, че тази година сигурно са пропуснали да я построят, или, че ще я вдигнат малко по-късно.
Изкушавам се да питам красивите девойки наоколо, но тъй като съм авантюрист по природа, се впускам в едно от отклоненията на главната улица, от което звучно кънти "Тиха нощ" на немски..
Няколко подпийнали дружки са се прегърнали и си пеят на широко гърло... Чак си изключвам за момент player-a и се заслушвам...



Посоката, която съм поел ме прекарва през площадки с въртележки, магазинчета за захарен памук, будки за греяно вино и всякакви други зимни коктейли...
Доведен почти до пълно отчаяние, решавам да направя последен опит да открия елхата, преди да попитам някого.
В края на улицата виждам огромна тълпа, която се е спряла на нещо като малко площадче и се е обърнала към импровизирана сцена, от която се носят коледни песни...
Малко след нея следва рязък завой наляво, който води към друго площадче, в центъра на което виждам и нея...



Щраквам набързо няколко снимки от различни перспективи и се насочвам към близкото дюкянче за вино...



В края на краищата няма нищо по-хубаво от това да пиеш едно греяно вино под най-голямата елха в света... :)



16 Декември, Дортмунд :)