Като гражданин, родител и педагог съм възмутена от това, което става напоследък у нас. За обезщетение за болнични или майчинство се чака по 2-3 месеца. Лимит на доходите за детски  добавки, много хора имащи нужда от тях заради няколко лева над лимита не могат да си ги получават,а други с високи доходи се осигуряват на мин.заплата и вземат и тези макар и мизерни пари. Освен това се изчислява въпросният лимит върху брутния доход, което е неправилно. Детските добавки са смешни като стойност, не че един отговорен родител разчита на тях,но все пак. Въвеждат се изпити в 4-ти и осми клас.Освен това две матури и от 2009г.още две или общо 4. Имаше предложение с изпит да се приемат и първокласници,но слава Богу отпадна. Съдържанието на учебната програма оставам без коментар...Липсват спортните отбори, хорове, занимания по интереси, състезанията и турнирите. Училището стана непривлекателно. Отдавна изгуби възпитателните си функции, липсват правила и задължения, в т.ч. и респект към учителя и родителя. Няма сигурност нито на улицата, нито в училище, свободия. Все неуредици и нововъведения усложняващи живота. Да не говорим, че нпр. в една Канада и не само там до 18 год. лекарствата и лечението на децата са напълно безплатни. Хората не мислят,как ще си платят сметките, как ще лекуват децата си и др.п.,защото за това е помислила държавата, а тук всеки е оставен на самооцеляване. Да пази Бог увредените хора в т.ч. деца,те дори са отписани от списъка на живите. Аз лично съм възмутена от всичко, което става напоследък в държавата. Много хора са под прага на бедността и не могат да си позволят нормална храна, облекло, почивка, лечение или образование на децата си. Децата им по-скоро се извеждат от семейството и настаняват в домове, отколкото семейството да е подпомогнато. В този ред на мисли в социалните домове живеят не сираци, а по-скоро деца на бедни семейства. Проблемът с ромите отдавна не търпи отлагане и нищо не се прави за интегрирането им. Над всичкото отгоре родителите ни едва ли ще получат пенсии, защото явно целта е такива да няма. Къде е социалната политика и сигурността на децата? Какво става с понятието щастливо и безгрижно детство!? Кога българите ще се почувстваме сигурни и спокойни за утрешния ден? До кога...стрес?!