avatar

До Райското пръскало

На 12-ти и 13-ти май направихме поход до райското пръскало и вр. Ботев. Извинявам се за късното постване на снимките, но до сега нямах възможност. Първият ден до хижа Рай, намираща се в близост до 125 метровият водопад, за около 4 часа, където преспахме.
S3700140
По пътя се нагледахме на неповторими гледки и се наснимахме. От всякъде се чуваше ромон на вода придизвикан от обилното топене на снеговете. Имаше рекички, водопадчета, ручеи и това на фона на събуждащата се природа. Като пристигнахме на Хижата си запалихме огън. Предполагам всички знаем колко е хубаво около огъня Laughing. Направихме и малко нощни снимки.S3700208
Когато слънцето изгря водопада беше различен. Отидохме до него и се забавихме около час - час и половина за да изчакаме слънцето да го огрее хубаво. Имаше много разноцветни мъхове, а под водопада се беше образувала малка пещера от сняг, през която се стига на метри от изсипващата се вода. Влязох и там :) и направих снимка от долу на горе към върха на водопада. За 3-4 секунди бях обсипан с ледено студени пръски вода. Няма друго подобно усещане. Беше върхът. Чувствах се като откривател. Бяхме щастливи, че улучихме момент, когато водопада е пълноводен и не е само малка струйка вода. При тази снимка ми влезе влага под обектива и съответно се изпоти. Кофти. Около час нямаще смисъл да снимам докато изсъхне.
Изкачването до връх Ботев беше много уморително. Имаше сняг. На слизане по билото ни се откри лилаво синя красота. Ливадките на които нямаше сняг бяха обсипани с минзухари (ако не се лъжа така се казват). IMG_0185

IMG_0184
На всички ни се намокриха краката. Ама бяхме много мокри и потни. И това не беше нито дисконфортно, нито неприятно. Чувствахме се свободни. По-късно ни заболяха колената, което вече беше неприятно. Вечеряхме обилно в Калофер. Даже сега си спомням, че се опитахме да изядем цялата кръчма.
След като се прибрах в София два дни асимилирах какво ми се е случило. Искам да се върна там.
Снимките са тук