Какви ли не експерименти се проведоха с училищната ни система. То не бяха матури, то не беше тестово изпитване, униформи се размахваха, чат-пат се прокрадваше идеята учениците да оценяват учителите. Както е тръгнало, май скоро ще заразяват умишлено учениците със СПИН, че да пробват лекарства върху тях. Или първо ще им инжектират ваксина, а после ще се опитат да ги заразят. Все тая. При толкова експерименти човек би решил, че образованието ни трябва да е на световно ниво. В крайна сметка явно ние сме водещи в изследването на нови образователни методи.

Разсмях ли ви? Радвам се. Това е целта на живота ми – да всявам радост и веселие сред хората. Ако общувате с лица в училищна възраст, ще знаете доколко са успешни експериментите. Установил съм, че речникът на съвременните ученици от 8-ми до 11-ти клас се състои от не повече от 150 думи, повечето от които неподходящи за употреба в нормален разговор. Дали са ги научили в училище – не знам. По Интернет форумите можете винаги да познаете кога авторът е възпитаник на съвременната образователна система. Щом видите нещо със седем грешки в едно изречение, без никаква пунктуация, или дванадесет изречения слети в едно (това сигурно е под влиянието на Джак Керуак... явно творбите му са изключително популярни сред съвременните ученици), значи го е писал един от бъдещите водачи на страната. Освен това се забелязва използването на готови фрази, от които се сглабя съответната мисъл. Естествено, ефектът силно наподобява панелните комплекси. Не можеш да строиш различни сгради с еднакви панели.

Какви са идеалите на съвременните ученици? С две думи – секс и насилие. За предпочитане в комбинация. Сексът е издигнат от рекламите в ежедневна необходимост, нещо по средата между миенето на зъбите и ходенето по голяма нужда. Не става въпрос за някакво привличане, пък било то и чисто първично. Става въпрос за това, че ако не правиш секс не си човек. Но сексът е на трето място. Приятното прекарване се измерва първо по количеството погълнат алкохол, второ – по това дали е станал бой. Идолите са Преслава (защото са й големи циците) и Азис (това дори не смея да си помисля защо). Вече не се цени това да си различен и оригинален, напротив! Колкото по-близо си до матричния образ, натрапван от телевизията, толкова по-вървежен си.

Правило ми  е впечатление, че всеки от гореспоменатата възрастова група може наизуст да каже всяка реплика от последното шоу на Слави. И намират нещата, на които челюстта на един нормален човек би увиснала, за изключително духовити и смешни. Нищо чудно, като се има предвид, че гологлавия „шоумен” няма една смешка, в която да не е намесено еб... така де, любовни взаимоотношения. За четене на книги не може да става и въпрос. Четенето е скучно, а и за какво да четем, като след някоя-друга година ще излезе на филм? Пък и във филма сигурно ще видим Хали Бери гола.

Изобщо – пълна липса на въображение, водеща до застрашителен конформизъм. А това е опасно, много опасно. Замисляли ли сте се колко лесно е да се ръководи полузомбирана тълпа, вярваща на всичко по телевизията и лишена от въображение? Много по-лесно от това да ръководиш мислещи хора с въображение и интелест. Хора имащи собствено мнение по въпроса, а не просто следващи стадото.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че образователната ни система е жертва на някаква конспирация. Тя просто е забравена. Учителите са безпомощни срещу неспирния поток от промиваща мозъка информация, която струи отвсякъде. Пък и повечето не си дават много зор, защото е трудно да си мотивиран, когато чистачка в БТК взима повече от теб с всичките ти дипломи.

Няма да повдигам темата за националното самосъзнание, защото явно е прекалено опасна. Но децата се обезличават като хора, пък какво остава като българи. Моралните им ценности са сведени до цената на телефона им. Всичко ги тласка към това да се слеят със стадото, да не бъдат различни. Да влязат в калъпа, който се управлява лесно, чиито идеали са прости и предсказуеми. Поощрява се подражанието, а не личностното развитие. Побиват ме тръпки като помисля, че тези хора ще ме управляват когато остарея.

Не мисля, че за това е виновна опустошената ни образователна система. Виновни сме ние, които позволяваме това да се случи. Един учител не може да се грижи за възпитанието на над 200 деца, нито пък има авторитета за това. Какъв авторитет може да има един учител, който не смее да пише двойка на тъпоумното хлапе с богати мама и тате? А родителите сами подхранват този стремеж към конформизъм и сливане с тълпата. За тях е по-лесно да купят скъп телефон на детето си, отколкото да се занимават да му придадат някаква система от ценности, които не се купуват с пари. Особено ако те самите ги нямат (ценностите, не парите).

Къде е коренът на всичко това? Честно казано, не зная. Навярно в родителите, хора на моите години, които изведнъж откриха, че всичко, което са ги учили е било грешно. Добротата, съчувствието, разбирането към околните – всичко се оказа грешно само защото бе преподавано заедно с любовта към Съветския съюз. А както писах в един мой коментар тук, ние никога не сме отсявали доброто от лошото. Лепваме етикет и рушим из основи.

Но все пак е страшно когато поставяш парите и материалните придобивки на първо място, а на грижата за хората около теб гледаш като на нежелана, достойна за презрение слабост.