"Да порастна, просто да порастна!... Ако имаше наръчници за това... А един ден сигурно ще искам да бъда малка." из един мой ученически дневник
Мисля, че ти не си загубила детето у себе си и няма за какво да се боиш. Всяка сутрин това дете търси първия си изгрев. Понякога си така ангажирана с ежедневните неща - онези, които възрастните трябва непременно да свършат, че сама не забелязваш как нещо ти липсва, но то е там - детото стои до прозореца и никак не му е студено.
Според мен човек е щастлив в малко моменти от живота си защото постоянно се бори за нещо ново.В крайна сметка ако си постоянно щастлив,как ще разбереш,че си такъв? Именно затова в повечето случаи не харесваме моментното си положение и жадуваме за нещата,които нямаме.Те обаче носят със себе си един куп грижи като ги постигнем някой ден.През цялото това време спомените ни за отминалите времена се изчистват от негативните емоции и остават само позитивните.Ето защо както сега тъгуваш за детството,така ще тъгуваш след време за младостта си и т.н.Запомни ми думите..сама казваш,че си на 17 и ще видиш след 2-3 години като станеш студентка(дано имаш такива желания) колко много ще ти липсват безгрижните дни в училище,които сега са ти сиви и скучни,и те карат да се обръщаш назад към детството си.
Мила SelenValkerey,
Когато беше дете, ти не искаше да ходиш на детска градина. Мама те караше да се закопчаваш сама... колко трудно беше, направо невъзможно. Онова дете ти взе играчката и те ухапа. В първи клас те учеха да четеш... трудно, нали? Във втори клас четенето вече беше лесно, обаче тази таблица за умножение...
Така ти преодоляваше своите трудности, малките мъки и несгоди, покрай игрите и смеха. Не се отказвай да се радваш на живота - като дете на нова играчка. Само че сега играчките ти са други. Ще има още много изгреви. Купонът не свършва, а започва!
П.П. Като стана дума за колективното съзнание -гледам, че JoroAce е развил съвсем същата мисъл... какво пък, защо не.
Така.. Почвам подред:momo Изобщо не ме е страх, че ще загубя детето в себе си, а че ще го забравя. Аз съм привърженичка на идеята, че човекът е съвкупност от много и най-различни "аз", които се прояват при дадени обстоятелства (място, време и т.н.). Това проявление се нарича "промяна". Не искам да забравям предишните си образи, защото всеки от тях е уникален и неповторим, а сборът им съм самата аз. В противен случай ще се чувствам непълна. Може би този пост е малко импулсивен и затова не илюстрира точно това, което исках да кажа. Представила съм се в такава светлина все едно съм бедна, стара клошарка, която вечер се грее на някоя запалена кофа и още пази черно - бяла снимка от детството си ;) Всъщност просто исках да си припомня някои неща (да не си позволя да ги забравя). И така да запазя детското ;)JoroAce Напълно съм съгласна с коментара ти - от началото до края. Като си в 10-ти клас, съжаляваш за 9-ти, като си в 11-ти клас, съжаляваш за 10 и така до безкрай. И понеже искаш да повярваш, че миналото е по-хубаво, мозъкът ти автоматично изчиства негативното. Това става, защото нямаме база за сравнение - познатото до болка "оценяваш нещо като го загубиш". Опитвам се да се боря с това, въпреки че си е трудничко ;)
BasiDi BasiDi, много се радвам, че ти е харесал постта ми и ти пожелавам никога да не погребеш "онова шестгодишното" ;) Колкото за поста на Гаргичка... да му се... изобщо не мога да го намеря! Нещо не съм търсила както трябва. Като остане малко време ще се хвана и ще го намеря.P.S. Пък и на всичкото отгоре съм го чела...Shogun И ето отново осъзнавам, че постът ми е "леко" импулсивен ;) . Наистина мразех детската градина, но само ПЪРВАТА. (минала съм общо през 3 ;). Следващите ги обожавах. Ходех с такова желание, че направо не ми се връщаше вкъщи. После, в училище, трудното започна едва в 8-ми клас. До седми (изключвам изпитите) животът беше песен. Даскалото по-скоро ме отегчаваше - домашни и т.н., които просто трябва да седнаш да напишеш. Скъпата ми баба ме научи да чета на 5 години (по-скоро аз я изнудих, щото не ми се чакаше до първи клас). Все завиждах на възрастните, които си четат списания, книги и т.н., научават сума ти интересни неща, а пък аз не мога. И така на 6 години прочетох "Стършела" + трите тома на "Винету". "Стършела" ми хареса адски много, въпреки че не го разбрах съвсем (четох го и по-късно - тогава вече го схванах). "Винету" и компания ми държаха топло доста време ;) А що се отнася до таблицата за умножение - аз и нея си знаех по-отрано. Беше написана на една линийка, с която си чертаех разни глупости и понеже по цял ден си драсках нещо направо ми се беше гравирала в мозъка. Но като оставим това настрана ;), разбирам какво искаш да ми кажеш. Аз се радвам на живота, гледам си изгревите и се смея до сълзи. Просто не искам да забравям ;)И за десерт... Arlina Да, точно никога. И си помислих пак. И всъщност има "никога". И наистина не трябва да се отказваш, но не става въпрос за това;) Думичката "никога", която толкова натъжава хората, всъщност е доста интересна, ако сменим гледната точка. Защо е интересна? Ами, защото вдига стойността на нещата. Няма две преживявания, нито две чувства, които да са напълно еднакви. Еднакво силни, еднакви по характер. И точно затова всяко изживяване е уникално, неповторимо и единствено. Повторението може и да е майка на знанието, но също е и привикване. А навикът превръща нещата от интересни в безразлични, после в отегчителни и накрая (при достатъчно време) в неприятни. Пренасищане. В този си смисъл думата "никога" е чудесна. Всеки миг от живота ти става безценен именно поради факта, че никога повече няма да се повтори. Или поне няма да е същото. И сега пак мога да тичам под дъжда (нещо ми е станало много весело), и може и пак да не се разболея, но НИКОГА няма да е същото. За мен в това се крие очарованието на живота;)
Финално: Хора, наслаждавайте се на живота, тичайте под дъжда и се смейте до сълзи ;) И не забравяйте, че от вас зависи дали "шестгодишното" ще остане на прозореца, за да гледа как изгрява слънцето...
И аз се подписвам ;)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!