Какъв шибан, шибан, шибан ден... Внушавах си, че трябва да започна с нещо по-весело, като за първо съобщение, ама нейсе...Има дни като този, които започват в 6.30 с тази шибана аларма на часовника, която в продължение на две минути пробива до неузнаваемост ухото като бормашина.  Дааааа, разбира се, как няма да забравя - предната вечер ми дойде гениалната идея да го сложа на 2 метра от мен, от ужас да не се оспя....уфффф. Ставай мърда такава! Ахам, не и  днес...сепване 1 час по-късно...мамка му, кой по дяволите е измислил лекциите в осем. Душ. Зъби...айде пак...опаааа, забравихме кафето. Няма страшно, има машина в уни-то. Бегом. Закъснение => тънка усмивка и извинение....хмм, каква забава, другарчетата правят контролно. Самодоволен и уверен в себе си, сядам, получавам си листа...Да кажем, че се справям добре с предмета, но...не и днес.       - Ъъъъ, к'во е туй???? Впрягай невроните...Защо, по дяволите, забравих кафето???Зор! Утрото минава повече от забавно. Идва обяда, идва и прояснението в кратуната, че портфейла се намира някъде далеч, на масата в квартирата. Ок, няма да ядем - кво пък, модерно е (как обичам тази дума...бррр). Дали?  Онова сомалийче от рекламата на Уницеф не изглеждаше много весело от този факт . Айде, пак глупости... Половин час по-късно, шоуто за деня - изнасяме експозе по маркетинг (пред колеги)  с едно франсе. Подготовка - стабилна, всичко предразполага  успех. Само, че момчето запецва в един момент и гледа втренчено публиката...Айййййде деееее, айййде дее. Мойта персона се изнервя, той ме поглежда, после извръща поглед към помощния си лист и прави заключение по средата на нищото. Аааа? Какво направи тоя? Професора поглежда с иронична усмивка, чуват се ръкопляскания смесени със смехове. Нищо по-кофти от това. Еееми да, това е положението. Прибирай се вкъщи по-бързо и се похвали в блог-а.