Онзи ден трябваше да отида до СУ, за да си получа някоя и друга оценка и да мрънкам да ме изпитват, трябва все пак НЯКОГА да завърша. И понеже преподавателите нямат особен навик да са навреме за приемните си часове, прекарах половин час в любимото си занимание - четене на лепнати на стената обяви. В СУ е много интересно, обикновено са на различни езици, някои от които не ги разбирам, но е интересно да се опиташ да налучкаш какво ти казват тия хора, да сравняваш с езиците, които говориш...Абе, филологически обогатяващо е да четеш обяви. И както четях обяви, нещо грабна вниманието ми.
http://humana.org/default.asp
Обява за обучение за доброволци в Африка.
Когато миналата година, афектирана от вбесяващия шофьорски курс и вбесяващото поведение на баща ми покрай него, креснах, че ми е писнало да се занимавам с простотии и искам да се занимавам с нещо, което би ми помогнало да спася света, баща ми още повече се вбеси :):) и ме нарече глупава идеалистка.
Че съм идеалистка, идеалистка съм, за глупава може да се поспори, макар че не е съвсем сигурно кой ще излез е прав :)
И тъй да се каже,  опитвам се да спасявам света както мога -  къде с  програми и презентации за Зелен офис, за да внуша на колегите, че това нещо  глобално затопляне, промяна на климата в резултат на човешката дейност хич н е  е измишльотина с цел правене на пари. Или пък с цъкане по разни сайтове, от които спонсорите уж дават пари за храненето на гладните дечица в Африка, или пък с пращането на смс-та за болни дечица...
И изведнъж - възможност да направя НАИСТИНА нещо. Нещо, което не е ВИРТУАЛНО, а действително е свързано с помощ на място. Нещо, което ще ме промени, ще промени светогледа ми. Най-вероятно ще ме направи по-тъжна, но и много по-добра.
Разбира се, би трябвало да напусна уж хубавата си работа. Ицо беше съгласен да ме пусне една година във Варна, половин в Африка и още половин в Европа, докато си мислеше, че това всъщност е проект на компанията, в която работя. Да, ама не. Като чу, че би трябвало да напусна, за да ида, никак не се въодушеви...Та ще се наложи да го отложа. За кога обаче ? Да не би пък за  когато ни се роди дете? Тогава толкова ще искам да ида всъщност...
Всъщност едната ми компания (аз работя за 2 ) уж се грижи за света. Произвеждат пестициди, инсектициди и някакви други "циди", с цел подобряване на реколтата и изхранване на населението с по-малко храна. Генно инженерство му се викаше на това и химийка. А онзи ден ни пуснаха едно промиващо мозъка филмче как всъщност тези продукти били МНОГО сигурни, защото минавали през поне 10 години тестване преди да навлязат в употреба. И как сейфъти мениджърката даваше съвършени моркови на двете си щастливи закръглени деца. Куул.
А за другата ми копмания, четох в един от нюзлетърите историята на един от работниците - човекът помолил за не си спомням колко време (3 седмици или 3 месеца) неплатен отпуск, за да отиде да помага в сиропиталище в Африка, да учи децата на английски и компютри. Ами пуснали го човека! И работата му запазили даже.Защото преценили, че щяло да бъде полезно за компанията като символ на толерантност и грижа за бъдещето.
Тъй и тъй, явно в двегодишната програма на Хумана няма да мога да отида, но дали не мога да подпитам, базирайки се на тази статия, в моята компания дали могат да ми/ ни (може пък и други да има?!) организират подобно нещо? Макар че сигурно им е писнало от моята грижа за света, то не беше Зеления офис, че им пробутах, сега грижа за Африка...Сигурно ще ме запитат и кога най-сетне ще се загрижа за пряката си работа :)
И все пак ми се иска да спася света...