Според моето откритие при дедефиниране на декалога, това се оказва шестата заповед, начало на втората част на декалога. В миналото е имало различни интерпретации на значението на тази заповед, но ето най важната и. За юдеите значението е да са покорни на родителите си и да следват обществото разделено и управлявано от семейства и родове. В днешно време смисъла и не е отпаднал, а е с духовно съдържание, евреите имитираха на земята, а при нас се явява изпълнение на духовен принцип. Бащата и майката в религиозен аспект са не само социалните институции на юдаизма, но сега са двата начина на изява на Бога, неговите средства за въздействие върху душата на вярващия.

Както обясних в тълкуванието на видението в От.12, там е описано раждането на Новото създание, третото раждане в НЗ. Негова майка е душата на човека, а бащата му е Светия Дух. В този пост няма да говоря за Новото създание, което има свои баща и майка. А ще изясня за родителите на вярващия или за бащата и майката на самата душа на човека.

Тези родители на християнската душа са Стария и Новия Завет. Като представител на СЗ е Христос, а майката на душата е вярата или еклесията, която приема Христос за свой съпруг. Идеята е в Еф.5:25,31-32, където имаме съвети за семейството, за отношението между мъжа и жената, а след това Павел говори за "мистерията" на Христос и еклесията. Думата за "мистерия" има значение повече на някакво знание, а не на нещо укривано и тайно според нашето разбиране

( πατρ*ος ) На някой места е преведено баща на някой Отец. Според мен смисъла е не само на родител в слъчая когато това се има в предвид, а на някого когото си наследил, наследяване не само на имуществото, но и на духвния сан носен от бащата. Разликите в смисъла в разните книги и защо не се среща в другите книги ще се рагледа в бъдеще.

( πατη(ε)ρ ) среща се в директо объщение към башата-отецът.

Други думи съдържащи фразата за ( **πατ** ) са думи превеждани като "обхода" и "вървежа", явно смисъла им съдържа повече неща от неясните думи за превод.

Пак в Ефесяни имаме споменаване на единственната заповед от СЗ и то директно. Това е в Еф.6.2-3, където се цитира и обещание за добър и дълъг живот на земята. Тази заповед има големи социални измерения, например виждаме как общества, в които не се зачита семейството са в упадък, докато други дори и да не претендират за вяра в Христос се развиват и завладяват нечестивите, не спазващи принципа на бащата и майката. Аз ще разгледам само отражението на Христос и еклесията върху живота на самия човек. В моя блог публикувах няколко поста в защита на семейството и неговите ценности. Това е с цел да се декларира почит към тази заповед.

Тя все пак има и духовно измерение на Христос и еклесията за душата на човек. Не е само достатъчно да се приеме Спасителя, както казват католиците, "ако църквата не е твоя майка то Бог не е твой Баща". Слава на бога за хора като Лутер обявили коя е истинската еклесия, майката на душата. С това откритие ни най малко не отричам значението на дадено събрание или църква, само уточнявам, че еклесията може да има много проявления, не само неделя сутрин. Аз виждам майката на душата си в много неща, тоест Христос достига до душата ми не само на събранието в неделя сутрин, но дори и например в четене на някой постове които са далече от всякаква вяра и дори автора му е неморален човек.

Бащата и майката са мой родители не само в строго религиозните неща, но и в такива на пръв поглед обикновени неща в живота на човек като например изследваните тук наука и история. Дори без да претендирам за някаква дарба намирам моите духовни родители в ежедневния живот.