Ами доколкото познавам "Хамлет" и съответния монолог, там се пита "Да бъдеш или да не бъдеш". Изборът не е между това "да се бориш за правда и свобода" или "да понасяш ударите на съдбата".Изборът, пред който стои Хамлет, е дали да живее или не.
Аз очевидно съм избрала "да бъда" :), иначе нямаше да го има този коментар :)...Това включва от всичко по малко - и борба за правда и свобода, и примирение пред обстоятелствата; и смях, и сълзи; и триумфи, и загуби...
Да бъдеш или не? Туй е въпросът… Кой търпял би инак безчетните камшици на века ни: неправдите на наглия подтисник, всокомерието на рода, сълзите на oтритната обич, бавежа на закона, произвола на тлъстия чиновник, злия присмех, със който недостойния заплаща на тихата заслуга – всичко туй, когато едно бодване тук вляво очиства сметките ни? Кой би пъшкал под бремето на отмилял живот, ако не беше този страх пред нещо зад гроба, в неоткритата страна отдето никой пътник се не връща? Той смазва волята ни и ни кара да се мирим с познатите беди, наместо да летим към непознати...
/Превод-Валери Петров /
Дани, Дани...няма защо да ми се извиняваш.
Като оставим настрана факта, че съм учител по литература, докажи ми, че греша. Не ми го казвай, докажи ми го, моля. Всичко е в текста. Ако можеш да ми извадиш от текста доказателство, аз ще го приема. Независимо от това какво са ме учили или какво съм чела в Нета :). Съвет - дочети монолога докрай, опитай се да си го "преведеш" от езика на поезията на разговорен език и тогава ще ти стане ясно, че глаголът "бъда" означава "съществувам". Още един съвет - може би ще помогне, ако прочетеш цялото произведение.
По принцип предпочитам превода на Валери Петров, но ето още един превод, за тези, които четат поста ти - всеки може да отсъди сам за себе си.
Да бъдеш или не — туй е въпросът.Дали е по-достойно за душатада понесеш камшиците, стрелитена бясната съдба или да сеопълчиш сам срещу море от мъкии да им туриш край? Умри, заспи –не повече. И знай, че тоя съне краят на сърдечна скръб и хилядижестоки удари - дял на плътта!О, ето край желан! Умри, заспи...Заспи, или пък може би — сънувай?...Да, и това е пречката; защотокакви ли сънища ще ни споходятсред тоя смъртен сън, когато нийотхвърлим всеки земен смут и мъка?И туй ни спира. Този страх превръщаживота в дълголетна нищета.Кой би понасял гаврите и бичана времето, неправдата на силния,на гордия презрението, мъкитегорчиви на отвъргната любов,потъпкването на законите,безочието на властта, онуйпрезрение, което получавасмиреното достойнство във наградаот недостойнството — кой би търпялтова, щом може да намери мирс едно замахване! Кой би желалда носи това бреме и да страда,да стене в тоз мъчителен живот?Но ужасът пред нещо, след смъртта- страната неоткрита, от коятоне се е връщал никой пътник още —смущава волята и ето чепо-скоро сме готови да търпимсегашните злини, отколкотокъм други неизвестни да се хвърлим.Така съзнанието ни създаваот всички нас страхливци; и такаестественият цвят на смелосттаизтлява в бледността на наште мисли.Дела на сила и величиепред този страх изменят своя пъти губят име на дела... Но тихо...
В оригинал:
"Хах факта, че си учителка определено не ме трогва, защото знам какви са повечето учители днес..."
Нали разбираш, че ако исках да се заяждам, щях да те питам кой ги е проверявал и им е писал оценки на твоите есета и интерпретативни съчинения - същите ли тези учители, за които имаш толкова лошо мнение?Не мислиш ли, че като говориш презрително за учителите си, така омаловажаваш своите собствени постижения?
Но тъй като заяждането не води до конструктивен диалог, мога само да те поздравя за успехите ти!Пожелавам ти един ден да станеш учител и да бъдеш по-добра от своите собствени учители!
А иначе, ако ми позволиш, един съвет: не преценявай другите по дрехите им, професията, религията или произхода; бъди достатъчно търпелива да им дадеш време да те изненадат :).Общо взето това, което даваш, се връща при теб :).Успех ти желая!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви