Детството по нормалните човешки стандарти продължава между десет и двадесет години от началото на живота. На адската метална планета то е точно четири години. С помощта на хипнотични методи, комбинирани с био-химични терапии и денонощен контрол, анализ и корекция на поведението, умовете на бъдещите работници се обработват по характерен начин. Съзнанието и чуствителността им умишлено се притъпяват. По-голямата част от инстинктите - също. Усвояват се, изучават и тренират само необходимите за ефикасно извършване на бъдещите двадесет часови смени умения. Физическата подготовка, тренировките на мускулите и рефлексите започват още от първите месеци. Основен методичен похват са увеличаващите се в геометрична прогресия наказания. Награди - няма. Единствената награда е липсата на наказание.

Интересът на местната галактическа власт върху дейността на контролиращите роботи в обучителните програми на децата до 2 години е минимален. Приемат, че в този период детските съзнания не е възможно да са толкова развити, че да заслужават внимание. Разбира се, машините педантично изготвят и представят на няколкото човешки представители на властта своите обобщени доклади, но често никой не ги възприема сериозно. Затова странните аномалии в развитието на Генерала от този период остават незабелязани. Това му позволява да натрупа достатъчно опит и наблюдения, за да направи частичен анализ и изводи за себе си и състоянието на окръжаващата го среда. И в този единствен период от съществуването си Генералът не е заплашван от нищо и се намира във обективно най-безопасната възможна среда.

...

От 2 до 4 години вече се прави истинско обучение, не само теория, хипнотични внушения и наказания. Усложняват се и стават по-продължителни физическите упражнения. Тогава децата се учат да работят с истински уреди и им се позволява да извършват реални задачи. Интересът към тях в този период е по-засилен. По време на поредната обучителна обиколка за запознаване с различните механизми, маршрутът на групата, в която е Генералът, минава през куполния контролен център. Във всеки местен център задължително има по един дежурен човек, представител на властта, със съответните абсолютни правомощия. С цел спазване на дисциплината и за по-голяма сигурност пътеката на групата е очертана със силово поле. В момента то е на малка мощност, тъй като някое дете може по невнимание или от любопитство да го прекрачи - това прегрешение не заслужава смъртно наказание - достатъчно е предупредително, стряскащо, но леко обгаряне.

В такъв момент Генералът усеща, че за оцеляването му е неизбежно нарушаване на безметежното до сега съществуване. Никакви хипнози, медикаменти и терор не са повлияли на личността и развитието му, но следващите действия се развиват стремително. Той бързо прекрачва силовото поле в посока към централното кресло на командният пулт. Шокът от паренето го разтърсва - полето се опитва да го отхвърли; обувките се разпадат на краката, дрехите започват да тлеят. Препъва се, става и продължава, куцукайки бързо с наранените си ходила. Сваля в движение куртката, гасейки с нея огънчетата по краката си, а с другата ръка тупа овъглените си коси и вежди. Роботите не реагират. В програмата на тези, охраняващи преминаващата група, няма предвидена възможност да действат извън ограничтелното поле на маршрута им - ако беше останал в пътеката, има достатъчно алгоритми за справяне със ситуацията, но въпреки мощта си, за тях в момента тук проблеми няма. Другите машини - в самият център - нямат охранителни функции, те анализират ситуацията и преценяват, че щом защитното поле е функциониращо, от тях не се изисква нищо друго, освен да включат противопожарната система. А мъжът на централния пулт все още гледа втрещен и с неверие ставащото. Олюляващото се, още тлеещо тук-таме дете стига до него, протяга ръце и го стисва с всичката си малка, но достатъчна за това сила между краката. При този агресивен акт охранителните роботи светкавично се опитват да реагират, но за тяхното програмиране зоната на ограничителното поле е непристъпна. Останалите роботи просто попълват фактите в базите данни. А за мъжа на пулта целият външен свят се потапя във вълна от агония за няколко секунди, които обаче са достатъчни. След няколко опита и с огромно усилие, използвайки цялото си тяло, Генералът повдига едната ръка на мъжа и я пуска върху големият червен бутон за аварийно спиране на цялата енергия. Датчикът за разпознаване реагира положително, и се открива отвора за потвърждаване на заповедта с уникалната идентификационна карта. Тя виси на врата на човека на стола. Генералът се опитва да я придърпа, но инстинктивно мъжът се дърпа, постепенно започвайки да осъзнава ставащото и да изплува от морето от болка. С малките си, все още не достатъчно сръчни пръсти Генералът съсредоточено се бори със закопчалката на картата. Успява да я свали, но една огромен в детските му очи юмрук вече лети към него. За невероятно кратко време той преценява, че ако пъхне картата в отвора, замахването на мъжа ще го застигне и нарани с трудни за определяне увреждания; а ако го избегне, повече не би имал възможност да потвърди заповедта за спиране на енергията. Без повече колебание Генералът се протяга и пъха картата в отвора ... А мощният удар не само изкарва дъха му, но и смазва единият му бял дроб; полита и гърдите му се удрят в ръба; чупи няколко ребра, едно от които засяга дясната камера на сърцето; при строполяването си на пода най-накрая милостиво губи съзнание, но не преди да забележи, че цялата енергия е прекъсната.

А преди и след това, на едно друго, не място ...

...

Веднага след връщането си от паралелната вселена Каос се свързва с Хера. Контактът им протича едновременно на няколко нива, проследявайки различни вроятностни нишки и анализират огоромно количество данни, от което излизат наяве много необясними съвпадения.

"Преди да ти отговоря и да обсъдим тези неща" - казва Каос - "Първо ми кажи, какво те накара и защо реши точно сега да ме пратиш със задача да изследвам по-обстойно другата вселена?"

Хера се замисля дълбоко, като внимателно преценява няколкото възможности за отговор. Правилният отговор на въпроса му би решил настоящият проблем, но такъв отговор не съществува. Все още.

Алтернативната вселена се е появила възможно най-малкото количество време след образуването на тази, в която са те сега. До изпращането на агента и, тя се е въздържала от извършването на действия, различни от наблюдение. Но, както дори и на хората им е известно, самият акт на наблюдаване променя характеристиките и протичането на явлението. Оказва се, че логичните натрупани в следствие на това промени за довели до взимане на решението за по-инвазивни аналитични методи. Взаимосвързаността на цялото съществуване важи с непреодолима сила и там.

"Разкажи ми" - казва Хера.

"Съгласно инструкциите ти" - започва Каос - "Първоначално продължително се реех из онова пространство-време. С максималните предпазни мерки. Въздържах се от пълно отваряне на подсилените сетива, само наблюдавах пряко, но частично странните физични характеристики на онова място. Коствените ни наблюдения и анализи се потвърждават напълно. Очевидно има някакви сложни и взаимосвързани общовалидни закони, различих няколко, почти еднакви с тези в нашата вселена. Но други ми изглеждаха абсолютно противоположни. Имаше и такива, на които не намирах съвсем точен аналог. Съвсем непознати не различих."

"Реших се да стартирам пълната програма и активирах всички сетива на пълна мощност. Веднага, точно в същият момент, усетих раждането на Генерала. Но не както тук сте го възприели - като вътрешно усещане за невероятно събитие някъде в човешкият свят. Там чуството беше като еквивалент на физически удар - мощно, силово, всепроникващо и помитащо; толкова мащабно, сякаш току-що е настъпил големият взрив. Веднага направих връзката между първото активно действие там и случката тук, затворих всички сетива и с максимална за бавното време скорост се насочих обратно. Умишлено бях затворил всички рецептори, така че нито съм получил, нито съм отдал повече някаква информация."

Хера отговаря на незададения въпрос - "Въпреки настоящата криза, наблюденията над алтернативната вселена не са спирали. До момента нямаме данни за промяна в тамошното състояние. Това, разбира се, нищо не значи, но докато Генералът съществува, повече опити там няма да се правят и няма да пращам никого. Случая с теб и последствията в тази вселена ще се анализират до границите на познаваемото и тогава ще преценя."

Каос възразява - "Може би крайното решение ще е от там!"

"Крайното решение със сигурност ще има връзка с паралелната вселена" - потвърждава Хера. "Но е невъзможно да се приложи докато генералът сам определя своите и на цялото човечество съдбини."

"Цялото ми активно и пасивно оборудване, защитата, тялото, всичко остана в онази вселена" - сърди се Каос - "върнах се само с божествената си същност. Предполагам, това има значение, но повече нищо не може да се направи?"

Оттенъците в мълчанието отсреща потвърждават догатката му.

"Всички от нас сигурно вече знаят за факта и последиците от това, че той е усетил физическото ти присъствие?" - пита Каос.

"Да" - уморено признава грешката си върховната богиня - "С помощта на тази частичка познание, което е усетил в мен, той ще спомогне за създаването на технологията за Звездата на смъртта. Взривяването на планети няма да бъде повече само наша възможност. И въпреки че никога няма да строи, нито използва това усторйство, останалото човечество неизбежно ще се изкуши, ще го принуди или ще изтръгне каквото му е необходимо от него. Забранила съм всякакви преки контакти на богове и влияния върху него. Сега продължавай да си вършиш рутинните задължения, по случая вече имаме някаква теория, ще видиш резюмето."

Настоящата теория не е издържана, в обосновката и последиците има дупки, но е единствената достатъчно стройна и смислена система идеи, която им позволява все пак да работят по проблема. Според нея паралелната вселена се състои от нещо като умствена, психическа основна градивна единица. За разлика от тази, което в основата си е физическо-материална. Двете са неразривно свързани. Процеси текат непрекъснато между тях. Но поради коренно различния апарат и инструментариум и строеж, начини за ефективно наблюдение и анализ на ставащото между двете вселени няма възможен на този етап.

С активното си действие в алтернативната вселена Каос е предизвикал концентриране и изливане на тази различна по същността си, предполагаемо ментална енергия. Ако той би бил коренен обитател на другата вселена това не би се случило, а и да беше, не би имало никакви по-различни последици. Но като божествен елемент от различна вселена, енергията е намерила проход чрез него, и по неизвестен алгоритъм се е заземила в нашата вселена, в мозъкът на току родено дете, избрано за целта по непознати причини. Нова, свръх човешка личност, нарекла себе си Генералът. Напълно осъзнат, събрал в себе си неизвестно количество жизнен опит на съществувалите преди това човешки същества. Избирателно използван в няколко ситуации вече. И с неизвестен умствен капацитет, мозък, функциониращ няколко десетки пъти по-ефективно от човешки, използващ вероятно алтернативни, паралелни начини за изчисление. Бърз не колкото божествените съзнания, но поне толкова обхватен.

...

Джейд се взира напрегнато в обобщената от датчиците информация. Според всички индикации корабите им се промъкват все още незабелязани до омразната планета. Метален ад, с нечовешко подтисничество върху хората, а грандоманските фашистки напъни на властта замърсяват ефира. Тя оглежда другите от обединената флотилия - малки кораби, на малки, странични системи, съюзили се срещу ненормално агресивният мастодонт, изпълнил този спирален ръкав на галактиката. Минимален екипаж - пилот, механик, и капитан, който изпълнява всички останали функции и дейности. В другият край на системата се разпръскват под унищожителен огън останките от флотата, служила успешно за примамка - наличните вражески кораби са се съсредоточили там. На всички им е отвратително, но само с подобна жертва тази акция успява. Старателно замаскираните кораби, начело с нейният, на досадно ниска скорост, вече седмица пълзят незабелязани към целта си.

И ето я под нея - основната добивна планета, най-главният източник на вражески ресурси - лежи безпомощна. Разузнаването този път си е свършило работата перфектно. Събраните с още жертви сведения за емисиите от управленските командни планетарни куполи изгряват един по един върху пулта и. Капитаните са напрегнати след продължителните дни на чакане, но се сдържат и следят за нейният сигнал, докато корабите се подреждат в познатата, тренирана схема. Максимално бързо и с пълна мощност унищожение на всичко по повърхността. Никакви пленници, никакъв ресурс не се взимат. Брутално остъргване на кората на планетата, взривове дълбоко в мантията; а които от тях оцелеят - обратно, без ред и заповед. След акцията се очаква планетата да е негодна за добив поне още петдесет години. Единствено командният кораб на Джейд няма пряко да участа в обстрела, а ще поддържа по-висока орбита за синхронизиране и координиране на атаката. И въпреки, че и от нейната флота вероятността да оцелее някой и да се завърне от дълбокият вражески тил е нищожна, тя с гордост отбелязва, че всички са на линия. Никой не се е отказал малодушно, а и ненавистта на всички е все така гореща и самопожертвувателна към омразният им съсед.

Потвържденията за позициите са налице - Джейд поема дълбоко въздух, но преди да даде заповедта, която ще отприщи ада, включително и за горките хорица, третирани долу като работни добичета, забелязва нещо странно - едната от всичките планетарни емисии е прекъснала. Тя бързо иска потвърждение от най-близкият до този угаснал команден център кораб, чийто капитан по случайност познава и на когото има доверие. Според него, на границата на пряката визуална видимост куполът наистина го няма. И никакви електронни, силови емисии - нито характерните за тази планета метални съединения, никакъв резултат от промишлено-технологична дейност. Намръщена, след кратък размисъл, Джейд дава заповедта на всички останали кораби без познатият и. Тя решава, че ролята на командният съд е приключила и заповядва спускане към повърхността - на мястото на липсващият купол.

Докато навлизат и се сгорещяват в атмосферата, се заглежда по грандиозно зрелище - стотици огнени дъги - следи от мощните конвенционали ракети - как се забиват в куполите. Те жалко се разцепват, изпарявайки и разпръсвайки съдържанието си навсякъде. Силовите линии на енергийните оръжия със ослепителен синьо-бял блясък довършват започнатото. Някъде по границата на снижаващият се хоризонт някой е избързал с пускането на обработените атомни бомби в недрата на планетата, където сякаш се надига нов вулкан. Повърхността грозно се издува и разцепва. Пръски магма, камъни, метал, пара и лава, почти бяла от горещината, бълвът в отровната атмосфера, прогонвайки мрака на стотици километри разстояние. Апокалиптичната картина е запленяваща и ужасяващта. Неизвестно колко милиони, може би и над милиард човека агонизират в момента, цветовете на тоталното унищожение кървят ...

Резкият глас на познатия капитан я връща прагматично към непосредствените задачи - той е кацнал, въпреки всичко. Куполът е там, но не функционира. Вътре се забелязва движение, но явно е станала повреда в енергийната му система. Джейд се съсредоточава върху идеята, заради която се спуска. Според нея биха имали шанс за спасение и връщане обратно, ако успеят да свалят опознавателнтие кодове от совалките, от които винаги има по една налична до тези куполи. Дразни се обаче от безрасъдството на колегата си - да кацне в такъв момент!? Тръсва глава - той е опитен ветеран, обстоятелствата сигурно са го принудили.

Вече е над тях и докато обикаля и се опитва да прецени как да осъществи замисълът си, внезапно куполът оживява. Защитните му установки автоматично обсипват приземения кораб с енергийни заряди и малки модифицирани ракети. За тази атака броня не е предвиждана, осигурена е само прекомерна за размера на корабите огнева мощ и минимума възможни човеко-поддържащи системи. За космически битки силата на куполните оръжие е малка, но от близко разстояние срещу неподготвените тя е унищожителна. След първите залпове задната част на приземеният кораб избухва, помитайки всичко наоколо, а предната част като в забавен каданс се накланя и се стоварва върху едната страна на сградата. Оказва се, че куполът също няма броня, направо хлътва до повърхността от тази страна. Джейд е прекалено заета да крещи заповеди на хората си, за да мисли за смъртта на капитана и подчинените му. Огънят от оцелелите защитни установки се пренася върху нея. Все пак нейният кораб е не е стационарна цел, тя отвръща с прецизни залпове, разчиствайки една по една целите долу, докато пилота прави отчаяни маневри, за да избегне поне ракетните снаряди. Успява. Енергийните оръжия обаче поразяват все повече системи, двигателите прекъсват от претоварването и от недостатъчното охлаждане. Механикът крещи, задавяйки се, че корабът вече е невъзможен за поддържане, когато гласът му рязко прекъсва. По навик Джейд рязко спуска шлема и херметизира скафандъра, които всички са задължени да носят в тази последна фаза на мисията. Откачва се от корабните системи, в които вече няма нито кислород, нито текат информационни потоци. Последната защита е срутена, но корабът е почти неуправляем. В последните секунди пилотът успява да регулира ъгъла на сблъсъка с повърхността така, че развалината, до преди малко летяла в космоса и издържала на много кратниизлитания, кацания и битки, се плъзга с разтърсване и спира в непосредствена близост до полу-разрушеният купол, вместо да се разбие. Джейд си дава сметка, че щом е управлявал до последният момент, пилотът и е вече мъртъв. А от ъгъла да аварийното приземяване съди, че механикът е долната, смазана част на кораба. Командирският и пулт се изстрелва с пневматично самостоятелно ускорение и меко каца между кораба и центъра. Тя грабва личното си оръжие, нарамва мултифункционалната раница и се запътва към куполната совалка, която по чудо е оцеляла.

Датчикът в скафандъра сигнализира за две човешки същества. В купола все още има кислород! Решила да довърши лично отмъщението си, Джейд разбива с няколко изстрела входа и прониква в задимения управленски център. Поколебава се пред ужасната гледка - наклонени, нападали нефункциониращи роботи; детски трупове и части от тях; един мъж, превид над командното кресло се опитва да се прицели в нея, и сериозно наранено, но живо дете в страни от него. Почти нехайно, с един точен изстрел тя поваля мъжа в креслото и се затичва към, както се оказва, момченцето. Медицинският прибор от раницата и сигнализира за тежки вътрешни наранявания, вероятно мозъчно сътресение - а външните леки обгаряния не са опасни. Без да се поколебае, Джейд маха шлема си, без да го разкачва от системата на скафандъра, и го поставя на главата на детето. Като се задавя и кашля от дима и проникналите метални газови съединения в купола, грабва картата за достъп, стърчаща от един отвор в пулта, с другата ръка обгръща детето и се затичва към вражеската аварийна спасителна совалка. Разстоянието е малко, но почти припада от жегата и отровния въздух отвън. С последни сили регистрира картата, отваря люка, промушва се с ценният си товар вътре и го затръшва зад себе си.

Регулира вентилационната система на почти 100% чист кислород, позволявайки и постепенно да нормализира притока. Слага детето на портативния медицински скенер, по-усъвършенстван от този в раницата. Машината веднага забръмчава и датчиците и се оцветяват в неприятно кехлибарено, а безндеждното ярко червено за щастие го няма. Мозъчно сътресение - също няма. Джейд взима шлема си, и аз пръв път се заглежда по спасеният от нея. Обикновено човешко дете, макар и родено на такова адско място, макар и с наранявания. Мътно бял капак се спуска и прекъсва съзерцанието и, докато машината деликатно извършва първоначалните спасителни и подготвителни манипулации. Жената се довлича до креслото и дава на совалката единственият въведен в паметта и спасителен курс, но на 10% от мощността. Други възможности за управление няма. Докато се издига, се опитва да се свърже с колегите си. Изненадващо успява да достигне със слабият предавател до няколко, обяснява накратко положението и им пожелава спасение - въпреки че не го вярва и за себе си. Но поне се чуства длъжна да опита - отново отговаря за повече от собственият си живот.

Зад нея планетата сякаш е близко до състоянието, от което се е образувала - огнена топка, състояща се от основните, свръх нагорещени химични елементи, но с 90% метал. Ех, си мисли, де да беше така, но само изглежда отвън по този начин - след няколко десетки години ще се успокои и пак ще могат да я експлотират. А през това време много неща могат да станат ... Тя се отдалечава от съюзниците, а срещу нея идват най-бързите кораби-акули на враговете. Те разчитат автоматично генерираните опознавателни кодове и я подминават, настигайки бившата и флота и стреляйки по тях дори от това прекомерно разстояние.

От данните за тракеторията заключава, че совалката се е насочила към централната планета, седалище на правителството, но ще пристигне там след четири часа. Не отговаря на вражеските запитвания, които може би смятат, че има повреда в двигателите и комуникационните системи, и я оставят да се движи по маршрута си. А това са и първите спокойни часове от доста време насам. Джейд се намества по-удобно и се унася, изтощена не само физически, но и психически от страшните човешки загуби, напрежение и битки.

...

Трима от боговете действат, като успяват косвено да повлияят на събитията по начин, позволяващ спасението на Генерала от Джейд, но без пряко да се намесват, и без да позволят той да ги види или усети, дори и в безсъзнание. Роял е в другият край на системата. Той помага достатъчно на смешната отвличаща вниманието атака, всявайки объркване в редиците на защитниците. Това именно е наложило изнасянето на цялата флота натам. Ахил е на планетата, фино нагласявайки обстоятелствата така, че роботите да не могат да реагират адекватно, а след това стабилизира повърхността, като не позволява на купола да се срути преждевременно от ударните вълни, и в последният момент отклонява падащата половина на кацналият кораб в друга посока. Гори е непрекъснато до Джейд. Той допълнително усилва камуфлажните системи, които в противен случай биха били недостатъчни за скриването на същинската атака. И пак той омекотява аварийното кацане на кораба.

Свършили работата си, тримата се носят на почтенно разстояние от спасителната совалка. Обсъждат по между си различни варианти и предположения, свързани с Генерала. Със сигурност знаят, че той не може да има поколение, така че след краят му може би пак ще бъде върнато старото положение. В дискусията си установяват, че не е точно така. Генералът не може да предава само гените си, и краят му може да бъде само с физическата му смърт. Но през целият оставащ му живот той ще предава опита си, вижданията, идеите, духовната си същност на огромно количество хора. Всички те ще бъдат неизбежно повлияни от неговите решения. Което внася допълнителна несигурност в ситуацията, и е доста по-опасно. И друг път в човешката история боговете са били свидетели на това, как отделни личности поради различни стечения на обстоятелствата, или поради огромна воля, или гениалност, са определяли съдбите на човечеството с хилядолетия. Но не и с такъв мащаб и продължителност, и никога с такава висока степен на непредсказуемост.

Обсъждат помежду си и аспекти на теорията за паралелната вселена. Възниква идеята, Хера да направи по-малка, с не повече от петдесет системи, тестова вселена. Със строго определени физични закони и значително намалена степен на влияние на вероятностите. В нея биха имали възможност предварително да опитват различни варианти, дори и в нея да създадат копие на Генерал. Досега не е имало нужда от подобна вселена, просто защото боговете тук са всезанещи. Или поне до скоро е било така. С оглед драстично променените обстоятелства, решават при връщането си да доразвият идеята с върховната богиня.

Това ги навежда на следващата, смущаваща, дори еретична, но напълно логична мисъл. А дали по същият начин, те не са някаква тестова вселена на нещо много по-огромно, мащабно, непознаваемо и немислимо по-висше от тях? Въпреки че няма никакви данни за това, гениално простата идея е поразително достоверна и симетрична в своята завършеност. Но ако е така, начин за проверка не може да бъде измислен. Ако самият свръх-висш създател над тях (неизвестно дали все пак съществува такова нещо) не го пожелае, това ще си остане висящ въпрос. Обременени със подобни мисли, те оставят совалкат да се носи необезпокоявана пред тях, докаот не забелязват поредната промяна в непосредственото бъдеще, предизвикана от Генерала. Без да се приближават, използват пасивно само неинвазивни методи на наблюдение, с включени всички маскировки и защити. Забелязват как автодиагностичният медицински апарат завършва частичното лечение, доколкото е по възможностите му, как Генералът изплува от безсъзнанието, и неповлиян от болкоуспокояващите вещества, отваря очи и проговаря, стряскайки дремещата в креслото Джейд:

...

...

Марио Асенов, 00-03 часа на 10, 11 и 12.02.2006 год.