avatar

Годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов

На 2 октомври 1916 г. умира поета Димчо Дебелянов.

    Най-нежният български поет е роден в Копривщица на 28 март 1887 г. През 1896 г. след смъртта на баща му семейството се преселва в гр. Пловдив. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. Завършва гимназия в столицата, учи право в СУ "Св. Климент Охридски" и слуша лекции във Философския факултет. Работи като пресметач в Централната метеорологична станция, стенограф в Народното събрание и Софийската община. В края на октомври 1912 г. постъпва в казармата на 22-ри пехотен тракийски полк в гр. Самоков и участва в Балканската война през 1912–1913 г. изкарва Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война е доброволец на Южния фронт. На 29 януари 1916 г. пристига на фронта, където престоява около осем месеца. Загива като командир на рота. Погребан е в Демирхисар, като останките му са пренесени в родния му град през 1931 г. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.(dir.bg)

Криза

Шум се диха, шум до бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестикарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очи им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.

Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний “магаретата” мрем!

Димчо Дебелянов