Източник, платформа "Направи си онлайн списание"
(Придържаме се към ангажимента да публикуваме изводи от изследвания и анализи, правени от сериозни учени, които не искат да бъдат свързвани обвинения в политическо обслужване или със спорни за обществото резултати.)
Оказва се, че повечето от тях мразят Бойко като бивше гадже! Интересно е, че повечето, които се вълнуват силно от това да бъдат жлъчни с премиера, всъщност нямат тънко разбиране на неговите позиции, нито желание да вникнат в тях.
Преобладаващото мнозинство от критиците продължават с нетърпимостта си, дори когато нямат особени несъгласия с идеите му, с което доказват, че неприязънта им има съвсем друг характер, много по-дълбок източник.
В изследването омразата им към него е определена като вербална агресия към бивш интимен партньор, поради това, че повечето смятат, че познават Бойко твърде добре, познават го сякаш отблизо и той им е “напълно ясен”. Нещо повече чувствата им към него са определено амбивалентни: респект, познаване на магнетизма, но и страх, силно желание за мъст. Дразнението от това да слушаш смели, самонадеяни приказки на определени от теб като надменни хора доказва неумението да се концентрираш върху темата, аргументите, защото не можеш да се отърсиш от физическото си отношение към това въздействие и неговия автор. Фиксираш се върху несъзнателния страх, че си в подчертано подчинено отношение спрямо магнетичната фигура, която трябва да бъде наказана заради това. Такива хора не могат да се фокусират върху крайния резултат от делата, смисъла на речите на дразнителя.
Такива хора имат бунт и срещу спомена си за преживявания в подчинено, очаровано положение и искат да се бунтуват, но не и в реалната ситуация, когато са в такова положение. За тях най-добре е да се критикува далеч и зад гърба на “бившето гадже”. В случая с политиката и Бойко Борисов за този психологически тип това е необходимостта да се сипят критики срещу този, който символизира тези отношения. На Борисов явно лесно му се получава да символизира този образ.
Жените имат шанс за по-естествено, необременено отношение към Б.Б., макар че и при тях понякога се задейства този заместен бунт срещу доминацията и свързаните с него лоши лични спомени. В изследването се говори предимно за мъжете, защото при тях като чели по-често се включва скритото “знам ги аз такива мъже- ще ги разоблича до край”. На този етап те търсят аргументи за такова разобличаване и най-лесно използваните са самоувереността на Б. Борисов, наричана “самохвалство” и неговата упоритост съчетана с директни, непреднамерени отношения, наричани от тях “глупост”. Речта на откровеността и директността не се харесва, когато не излиза от самите нас. При нас тя е тънък психологизъм, при другите е просташки инстинкт на произхода. Гоненето докрай на основния въпрос (често използван от Борисов инструмент) също не се харесва, когато идва от външен на нас човек- на този метод имаме право само самите ние.
Крайният ни извод е (с него ще разберете защо академична фигура не би се ангажирала да изкаже това), че са малко нормалните мъже, които имат абсолютни противоречия с Б.Б. Това ни напомня, че е нормално да си съгласен с някого, когато е прав, при положение, че си нормален мъж.
Като такъв, не ти идват мисли, че ако се съгласяваш с доминантен мъж и му симпатизираш ти се самоунижаваш и проиграваш почти сексуална подчиненост спрямо него. Точно обратното, в сексуална поза спрямо Б.Б. се поставят тъкмо тези мъже, които имат постоянна невротична енергия да го разобличават, да му се противят.
Отново повтаряме: Бойко не ви е бивше гадже, той не ви налюбва, когато се съгласявате с него, уважаеми мъжлета!
„Премиер, избран от народа”: О, достолепни Генерале, поведи ни! Ний вярваме във твоя свят обет! От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни! Проправяй бъдния ни път напред, За да застане нашата България Във Европейския съюз със чест, Да заблести като небесна лъчезария Да я приветстват всички! Светла вест! Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!
А има подходящ текст и за хората, които не са негови фенове:
Любими генерале, как спокойно заспиваме, над нас когато бдиш. Вървим след теб - дружина стройна, а ти в небето пак блестиш. Бюджетът ни в ръцете ти е като в каса. Недостижим, стабилен и корав. Ний още си лазим пияни под масата. А ти дори под нея ходиш прав. Зад твоя гръб побират се в редица осемте милиона верни чеда. (Отворих касата. Във нея - пица. Решил си и световния проблем с глада!) Кажи, генерале, да търсим ли още тунела и светлото в него, кажи? Или да потънем в очите ти нощем и да погледнем през твойте уши? Така отминава световната слава - каквото било е, не ще бъде пак. И Бойко изгрява, и Бойко изгрява! (А министерството на здравето предупреждава- от твърде много слънце ще хванете рак!)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви