автор: Ясен Пекунов

Филмът "Белите не могат да скачат" може да се възприеме като расизъм или като очевидна баскетболна реалност. Научната истина не следва да се подчинява на предразсъдъци и група учени смело навлизат областта на генетичните различия между расите и народите.  
Изумителната съдба на американския народ става възможна в онзи паметен миг, когато усилията на Джеферсън, Франклин, Пейн, Хамилтън, Адамс и неколцина други просветени хора отхвърлят расизма и робството. "Декларацията на независимостта", основополагащият текст на съвременната цивилизация, започва с идеята, че всички хора са равни пред Бога и по своето право на щастие, свобода и живот [1].

Расизмът е толкова отвратително явление, защото той отрича тези нематериални (или духовни) права. Расизмът взима някакви външни различия между раси или народи (т.е. физически различия) като цвят на кожата (количество меланин в нея) или нещо подобно и заключава, че поради това различие, някой няма право на свобода, щастие или дори живот.

След Втората световна война въпросът за правата на евреите стана толкова остър, колкото преди войната е бил въпросът за правата на чернокожите в САЩ. Получи се така, че темата за разликите между расите и народите е обществено табу. Особено пък ако аргументите включват генетика.

Отвъд расизма

Науката не следва да се подчинява на предразсъдъци и табута. Науката търси действителните факти и дългът й е по отношение на тях, а не на политиката. Това обуславя раждането на научна дисциплина наречена генетика на населенията, която изучава характерните геноми на отделните нации и народи. Между гените на обособените групи хора има разлика. Чудесна предпоставка за расизъм от нов вид, ако човечеството позволи подобно извращение.

Ето защо новата наука е донякъде "политически некоректна" и деликатна в пряк и преносен смисъл. По темата ще можете да прочетете проникновена статия, написана от изследователя Джофри Милър, в "Светът през 2010" на The Economist. Правата за изданието на български език бяха закупени от Икономедиа АД, издател на в. Капитал.

Всяко развитие носи в себе си опасност. Втората световна война е най-кървавата в историята на човечеството, защото има нови оръжия (танкове, самолети, подводници), които са пряк резултат от научни открития. Значи ли това, че трябва да се върнем в пещерите? Категорично не. В еволюцията доброто винаги е повече от лошото. Въпрос на избор е коя страна на знанието ще ползва човечеството.

Белите не могат да скачат

Фактите казват, че 494 от 500-те спринтьори, подобрили някога рекорда в дистанцията 100 метра, са чернокожи или по точно африканци от, забележете, Западна Африка. В списъка на рекордьорите няма нито един източно африканец, както и, разбира се, бял или азиатец. Кратко и делово. Причината е в относително по дългите крайници на западно африканците спрямо торсовете им и в по-малкото им количество телесни мазнини. В някакъв смисъл народите на Западна Африка са родени да тичат и това се дължи на гените им.

И обратното: в тежката атлетика чернокожите се представят много слабо. В дисциплини като хвърляне на диск, чук, щанги и прочие белите доминират. Това пак се дължи на гените.

Интересно е да се отбележи, че сред скалните катерачи и алпинистите не се срещат чернокожи. Причината отново е в телата. При тази раса тялото отделя повече адреналин при опасност и за тях е по-трудно да се контролират. За катеренето казват, че е контролирано горене на адреналин. Когато последният е повечко, крайниците започват да треперят неконтролируемо и за никакво скално катерене и дума не може да става.

Айнщайн, Нютон, Хайзенберг ٭٭

Йон Ентайн е писател и евреин. Той е автор на книгата "Табу: защо черните атлети доминират в спорта и защо се страхуваме да говорим за това". Част от горните примери са взети от негово интервю за American Enterprise Institute, което представя новата му книга "Децата на Ейбрахам: раса, идентичност и ДНК на избрания народ".

Книгата търси научен отговор на въпроса защо евреите са толкова умни. Последното можем да видим в следните статистики, които авторът цитира: 54% от световните шампиони по шахмат имат еврейски произход; около 30% от Нобеловите лауреати са евреи, както и около 25% от носителите на медала Фийлдс (най-престижното отличие в света на математиката). Изказано по друг начин, средното IQ на европейците е около 101, а средното на евреите е между 107 и 117. Това е доста повече.

Горните цифри са показателни, защото евреите са една шепа хора и ако бяха умни, колкото другите народи, щяха да имат едва няколко нобелови лауреати и прочие. Тяхното място в световния интелектуален елит е абсолютно диспропорционално на броя им. Една интересна статистика казва, че 4 на 1000 европейци имат IQ над 140, срещу 23 от хиляда при евреите. С други думи вероятността един евреин да е гений е 6 пъти по-висока от тази за европеец.

На какво се дължи това?

Отговорът, който дава науката и който описва в детайли Йон Ентайн, е много интересен. Причините се простират в миналото, когато евреите са били обект на гонения и това ги е принудило да се занимават с интелектуални занаяти и изкуство, считани за най-долно занимание през някои (мрачни) векове. Друга причина е навикът да се женят помежду си, като учените млади евреи са били венчавани за богатите девойки (произхождащи от добри семейства). Умните родители раждат умни деца. И така поколение след поколение.

Навикът на евреите да се женят помежду си е генетично много лоша стратегия. Затова те страдат много над средното от няколко типични заболявания, сред които например е рак на гърдата (отнел живота на майката и лелята на г-н Ентайн). Тук природата ги е пожалила в известен смисъл - с лошите гени изглежда се предавали и тези на високият интелект. Така например евреите боледуват много пъти пъти повече от другите народи от изключително рядката болест на Гошер. В Израел има около 250 възрастни човека, страдащи от това генетично заболяване. Учените с изненада установяват, че много голяма част от тях са признати интелектуалци. 15% са инженери или учени (при около 2.25% средно за страната).

"Гени на интелигентността" не са открити. Според д-р Джофри Милър, авторът на чудесната статия за The Economist, най-вероятно науката никога няма да открие генетичните фактори, които обуславят интелекта на отделния индивид. Но възможно и вероятно е да бъдат открити генетичните различия между народите и расите, отговорни за различните им способности и съдба. От друга страна самият д-р Милър доказва, че качеството на спермата и интелигентността са свързани [2].

Във всички случаи народите и расите се различават помежду си по своите тела, интелектуални и други способности. Хората също са различни. Но по едно всички са равни. Равноправието по отношение на свободата, правото на живот и щастие е универсално. Признаването и утвърждаването на това равноправие ни превръща от общество на диваци в цивилизация и ни дава инструментите да създадем свят, който е приятно място за живот и където всеки свободно може да избере пътя си.

 

1. "We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable Rights, that among these are Life, Liberty and the pursuit of Happiness."

2. Arden, R., Gottfredson, L., Miller, G. F., & Pierce. A. (in press). Intelligence and semen quality are positively correlated. Intelligence. DOI: 10.1016/j.intell.2008.11.001 [PDF]

Източник: в-к „Капитал”

  Забележки:

  * Някои съждения, представени в тази статия, може да не съвпадат с гледната точка на притежателя на този блог.

  ** Авторът на статията неправилно е представил Исак Нютон и Вернер Хайзенберг като евреи.