Странно защо не сме програмирани, когато дойде "подходящият човек", алармата ни да се задейства и да ни "запознае" с него... Тогава всичко би било по - лесно, но и мнооооооого по - безинтересно.Любовта (за мен) е като едно счупено огледало - всяко отделно стъкалце е част от самото огледало, но е само една частица, в чието отражение ние бихме се заблудили...Та...така е с влюбването - усещаш, искаш, мечтаеш, дишаш, откриваш сърцето си, достигаш не небето, ами всяка достижима галактика, и живееш с мисълта за него - човекът, "който е роден за теб"...Да, ама не - той и с мокър парцал да го удариш, изобщо няма да те захаресва или заобича, защото е част от нечие друго сърце, чието отражение е ПРАВИЛНО и с това сърце съединяват огледалото...а ти - оставаш си влюбен в една красива и на път да отлети, мечта... Реалността е сурова, а?! - И мен това ме плаши!!!Би било не - нормално, ако не ни плашеше...но за любовта - тя всичко търпи, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и...никога не отпада, колкото и да ни боли - ние пак и пак се влюбваме... Шанс е, да е споделена!!!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви