avatar

Взех решение най-сетне

Както знаете, моя милост стажува в местното ТВ студио.
Голямата дилема беше дали когато задължителната ми лятна практика приключи (тя приключва днес - б.а.) ще остана да работя като репортер...

В интерес на истината по странни причини не ми е особено приятно да работя тук. Разбирам се с екипа доста добре, повечето ги познавам от преди. Работата ми харесва, въпреки, че не се виждам като ТВ-репортер. И все пак нещо не ми е особено наред. Чувствам се твърде напрегната и не особено щастлива. Всяка сутрин тръгвам с нежелани на работа. Като приключа и се прибера се чувствам като парцал, макар че всъщност не правя кой знае какво... Абе просот не се чувствам особено на място. Пък и с шефката имаме някакви негласни пререкания - май и двете взаимно не си харесваме работата... Особено много се дразня когато ме пита дали нямам някаква идея - ами нямам, в крайна сметка абсолютно нищо не се случва. Ав редките случаи когато имам няква идея тя я приема с пренебрежение някак... Но в крайна сметка тя е шефа, аз нямам думата. Мълча си и правя каквото ми кажат, независимо дали ми харесва или не...

И все пак бях оставена някак си без избор - трябват ми пари, съответно - налага се да работя. За това реших да остана да работя тук до края на месеца. Ще е на хонорар и още не знам какво точно ще ми плащат. Сигурно няма да е кой знае какво, но когато си в нужда си готов и за мизерни пари да бачкаш (е, не е точно така де, ама...).

И така... Очакват ме три наистина тежки за психиката ми седмици... Но аз ще се справя, обещавам... нямам избор...