На 1 януари българската православна църква отбелязва паметта на големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики. В народните поверия 1 януари е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите като Васильовден, Василица, Василия, Сурваки. На този ден именници са   Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.

   Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност.На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

    Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

   За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка),торта с мед, жито, орехи, ошав.

    ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ! ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ И МНОГО ЩАСТЛИВИ!      НАЗДРАВЕ!