Снощи блогополучно си дойдох в Пловдив. За разлика от повечето гости на столицата, аз се оказах достатъчно хитра да тръгна към гарата с трамвай, а не с автобус и вместо за 2 часа в задръстванията, стигнах за половин. Заради което пък трябваше да мръзна половин час на перона, но както и да е, дойдох си. Хубав влак нацелих, едни меки седалки, едни кадифета, супер...Пък и бързичко. Ако бях тръгнала с автобус, щях да излизам 3 часа от София, 1.30 път и още 30 мин задръствания в Пловдив. А така - за 2 часа - на гарата.
И така днес се разходих из града. По центъра , де. Аз много обичам да ходя на зъболекар в Пловдив (с намигване към Таничка), защото е точно центъра и след това мога да си се разхождам. И днес така направих. Видях къде е ледената пързалка - не е много голяма, какви са тия работи , дето ги казаха по ТВ, че можели 100 души да се пързалят. Дрън-дрън, те ако влязат 100 души и ще стане като 180 в 8.30 сутринта - задушевно, камо ли да се пързалят. Сутринта имаше десетина деца и реших,че като ида, ще е сутрин, да не съм в бутаницата. Че и без това не мога, да не ми гледат сеира много хора :):):) После тръгнах надолу към Панаира, където имахме среща с майка ми. Пред общиата, гледам, инициатива някаква, Чомаков приказва на някакви микрофони, журналисти снимат. И ме грабна любопитството , та спрях. Гледам - няколко опънати платна и разните му там деца , ученици , пенсионери рисуват и се вихрят. Какво ли е това, викам си. Поогледах се и видях един познат - журналист.Махнах му, той дойде и ме светна, че това било картина на Пловдив - всеки можел да нарисува нещо, щяла да стои еди-колко си време във фоайето на общината ии после ще я пратят в Брюксел, в офиса на Пловдив. Та постоях и погледах - имаше 2-3 момичета, явно от художествената, страхотна картина направиха. А един дядо нарисува българското знаме. Самонавивах се половин час, накрая грабнах една четка, попитах дали мога да напиша нещо, вместо да рисувам, лелята каза "да" и аз написах. Малко ми идеше в първия момент да драсна "България над всичко" (демек над ЕС), но сдържах твърде националистическия за такава инициатива порив и написах "С Пловдив в сърцето". Та, ако минете приз Брюксел и видите картината, да знаете и моят надпис е там :) Дадоха ми грамота даже за творческа активност и проявено старание , (за цели 4 думи, от които едната е съюз, а другата предлог, ама карай), но нещо ми я надписа само до бащиното име, без фамилията. Тъй реших, че един ден това ще е артистичният ми псевдоним, ако някой се осмели да издаде бълвочите , които пиша. Имаше книга за пожелания, която също ще отиде в Брюксел. Е, там не се сдържах и написах "Да носим само България в сърцата си, кодето и да сме".
После продължих надолу разходката. Слънце , ама студ. И то какъв стууууууд....А когато вали сняг , винаги е по-топло. Минах по пешеходния мост иииииии  нов метъл магазин. Метъл хевън. Трябваше да е Метъл Хел, ама от мен да мине. Странното е, че граничеше с хип-хоп магазин О_О. Влязох и поразбутах - доста богат избор на фланелки, суитчъри. Харесах аз на Ицото, звъня му - Суитчър с Айрън Мейдън искаш ли - не щял, моля ви. Не обичал да му подаряват дрехи...Аааа, ко ще. Друг път като иска - няма.
Стигнах до панаира, изчаках мама и отидохме да се бутаме на любимия ми коледен базар. Купих ръкавички за Борис. Едни такива мънички, съвсем мънички, с връзка да не си ги губи. Имат само едно пръстче - палче, толкоооова са салдки. Трябваше да взема още едни да си ги гледкам, те по 2 лв, ко му плащаш. На Кристинка купих една топка за елхата и книга. Това дете ще ме намрази, миналата година и подарих и за Коледа и за рождения ден книги, сега пак книга...Макар че аз се радвах да ми подарявт книги, ама знам ли ги съвременните второкласнички...Купих и още разни там елементи от бизнес облеклото...
Вкъщи украсих двете елхи - едната за моята стая, другата за хола. Не мога да ви ги покажа , за съжаление. Не разполагам с това чудо на съвременната техника дигиталния фотоапарат, а другият няма лента. То пък и да имаше, пак нямаше да има как да ги покажа. Както и да е.И за картините ме е яд, че нямах апарат, можех да ви покажа какви красоти сътвориха пловдивчани...