Защо всички са се развълнували с ЕС? На първи януари нищо няма да стане. Нищо не се променя, няма разлика. Разликата ще дойде ако паднат шенгенските ограничения и някой понатисне политиците ни. А предпазните клаузи може да ги поразгледаме малко. Те са ни шанса. Някой от народа да знае откъде и как да кандидатства за европейски пари? Да знае кой ще му ги даде? Някой да се доверява на българските съдии и институции? Ако ни бяха изляли дори рог на изобилието, разни организации и фондове щяха бързо да излапат парите и да не стигнат до дребния едноличен търговец или земевладелец. Точно тук Европа мисли за простия българин, а политиците ни му внушават, че е прецакан. Не, политиците и новобогаташите са прецакани с тези клаузи и народа както винаги им вярва. И ЕС са гадове и всеки дърпа чергата към себе си, но поне не са толко нагли, като нашите, страх/срам ги е от обществото.

   А що е то България? Парче земя, населено с 80% самодекларирали се българи, на няколко места срещам , че има около 10% цигани, които се декларират за българи, та остават в най-добрия случай 70% етнически българи и щели до около 15 години да спаднат под 50%. Народа си заслужава управниците, но имайте предвид, че една трета от народа на България, не са етнически българи. Да се замислим, защо държави като Финландия, Дания и др. се вливат в СССР-подобна формация. Какво е етнически българин? Човек на който поне единият от родителите му като първи (майчин) език е учил български и той самия го е научил така и е решил, че е българин. Какво е родината, нещо нарисувано на картата от няколко чуждестранни политици преди няколко десетки години.  Не мога да разбера какво му е лошото да ни "завладеят" датчани и  французи например? Че ако ме направят гражданин на някоя от тези държави ще съм в подобно положение на малцинствата им. Гали, баски и др. си живеят напълно нормално и повечето са доволни въпреки вдиганата врява, че искат независимост. Как се казва местността където живееш няма много смисъл, единственото смислено е чувството за принадлежност към дадена общност, етническа, религиозна иили друга.  "Един народ, една държава" е нещо което почвам да не му разбирам смисъла.

   Някъде бях мернал изказвания от рода българите живеещи/намиращи се (границата между турист, гурбетчия и емигрант е много размито и неопределено нещо) в чужбина да не можело да гласуват, който напуснел българия да не се пишел повече за българин и други. Ами откъде изплуват такива мисли е много интересно. С гласуването е ясно, очевиден интерес на малцинствата, и поради незаинтересованост на емиграцията дела им в парламента е сериозен. Второто е нещо много обратно на това което виждам в държави към, чиито ниво се стремим. Е мисля си все, че емигранта трябва да го къткаме, за да се превърне в гурбетчия или работещ турист, та да прелее повече пари в икономиката ни. Той не вреди, а дори и да не идва обикновено помага с малко на икономиката ни, я пари ще прати на мама и тате, я отпуск ще дойде да похарчи малко. Живеенето в България в един единствен случай помага на останалата част от населението в тази страна и то е ако работиш за себе си, в собствената ти фирма или подобно. Ако работиш в чуждестранна фирма или в някоя от по-големите ни е ясно, работиш за обогатяването на чужденците или неразкрити престъпници в 90% от случаите. И на това отгоре, нямаш достатъчно доходи за да си съвестен консуматор и за да задвижваш икономиката. Аз периодично живея в България и навън, по равно последните няколко години. Носталгията ми пречи да се задържам над 50% от времето в чужбина и ако бях по-корав щях да стоя повече, защото знам, че така помагам и на българската икономика и на себе си, но съм мекушав и колкото и да ми е кофти седя в България и работя за разните новобогаташи и не спомагам за икономиката й.