България в очите на чужденците:)

Винке, това май не е цялата статия. Ще се опитам да пусна цялата и да добавя още една статия,. писана от немец за България :)

Ето я и цялата статия от британското семейство :

'Спектейтър': Опитайте от България, преди да са я развалили

Липсата на вандализъм не е единствената област, в която страната надминава Великобритания, констатира пътепис в британското списание

03.04.2006

"Какви са първите образи, които изникват в съзнанието ви, когато се спомене думата "България"? Състезателки по вдигане на тежести? Намусени местни жители, които нямат желание да се усмихнат? Зловещи тайни агенти, които ликвидират хора на оживени лондонски улици чрез чадъри с потопен в отрова връх?

Без значение колко пъти го казвате и с какъв акцент, българският никога няма да дойде на мода, смята един от редовните автори в лъскавите приложения за пътешествия, които излизат към вестниците през уикенда. Определено е трудно да се отрече, че балканската република наистина страда от доста сериозен проблем с имиджа.

Но и тук, както в много други случаи - например автобусните екскурзии и Белгия - популярният образ има много малко връзка с действителността", констатира Нийл Кларк в британското седмично сп. "Спектейтър", като разказва собствените си впечатления в обширен пътепис.

Съпругата ми и аз отидохме в България случайно.

План "А" предвиждаше да ходим в Ню Йорк, където най-сетне да се видим с приятел, с когото години наред се бяхме уговаряли за това посещение. Пет дни преди да тръгнем, открих, че не притежавам от новия вид паспорти, изисквани от Чичо Сам.

Пред перспективата да прекараме цяла седмица у дома, разчиствайки архива с домашни видеозаписи от коледните празници, ние бързо решихме да преминем към план "Б": да преровим като полудели интернет в търсене на евтини самолетни билети - докъдето е възможно, с единственото условие, че трябва да е някъде, където е студено, уютно и с гарантирано голямо количество сняг.

"Какво ще кажеш за Пловдив?", попита жена ми. Туристическият пътеводител ни съобщи, че това е "вторият по големина град в България, с 371 000 жители" и "възхитително място", а уебсайтът на Би Би Си за времето прогнозира два дни със сняг и температури под нулата.

Не се колебахме дълго. Пристигнахме в Пловдив - на военно летище, използвано само зиме за чартърни полети - в 19 ч. Беше студена януарска вечер и се влюбихме от пръв поглед.

Почувствахме се наистина в Източна Европа - усещане, което вече е недостъпно по терминалите на останалите аерогари в "Новата Европа".

"Това е най-красивият град, който можете да си представите. Отдалече блести красотата му", е писал за Пловдив преди 19 века гръцкият поет Лукиян и ако е преувеличил, не е с много.

Градът, чието оригинално име е било Филипополис, е по-стар и от Рим, и от Атина. Античността му означава, че

каквато и архитектура да харесвате, има голяма вероятност да я откриете тук -

независимо дали са тракийски руини от 5000 г. пр.н.е., прекрасно запазен римски амфитеатър от II век (с 6000 места за зрители, който през лятото все още приема на сцената си концерти и други спектакли) или обществени соцсгради от 60-те.

Перлата в короната е живописният стар град, известен със забележителната си колекция от къщи в бароков стил от XIX век, Възраждането, наречено така заради културния, политически и езиков ренесанс, довел до освобождаването на страната от отоманско иго през 70-те години на века.

Няколко от тези къщи са отворени за посетители и ние избрахме Хиндлияновата със запазената й турска баня, цветните стенописи и изключителна колекция реставрирани мебели от онова време.

Не пропускайте и близкия Етнографски музей, където си струва да платите таксата за вход дори само за да видите разкошното преддверие с рояла и сложните дървени плетеници, издялани по тавана.

За нас единственото разочарование в Пловдив бе липсата на сняг - и затова след три дни там решихме да тръгнем към планините.

Седемчасовото пътуване с влак от Пловдив до Банско

няма да е най-бързото жп пътешествие в живота ви, но може да се окаже най-запомнящото се. Последните пет часа, след като сменихме влака на гара Септември, се движите по тясна линия, която се провира през някои от най-впечатляващите планински пейзажи в Европа.

На половината път, при една от многобройните спирки, се качи група селяни, чийто тартор беше веселяк с физиономията на Тери Томас (британски актьор, 1911-1990 г. - бел.ред.), който в продължение на два часа забавлява всички пътници в нашия вагон с български фолклорни песни в съпровод на акордеон. Кога за последен път сте преживявали нещо такова във влаковете на "Върджин"?

Пристигнахме в Банско в приповдигнато настроение, а спасението ни от глад дойде под формата на славно опушен ресторант а ла 40-те на централния градски площад. Българската кухня е сред най-добрите в Европа, но ви предупреждавам, че тукашният готвач оползотворява всичко и не изхвърля нищо - затова сред вкусните ясния в менюто чакат мозъци, език и шкембе, предназначени за такива като мен, които не разбират добре кирилицата.

Така че ако объркате поръчката си, със сигурност България е най-подходящото място за това, защото средната цена на едно основно блюдо е 50 пенса. Тук имате и добра възможност да опитате и цялата листа с вината - в колко други европейски държави може да поръчате най-скъпото отлежало и въпреки това да ви върнат ресто от 2 лири?

След като получихме порцията си сняг за два дни престой в Банско, решихме да се запътим за София, на три часа път с автобус. Българската столица

може да не е от най-известните в Европа, но със сигурност е сред най-приятните.

В никоя друга европейска столица със същите размери няма да се почувствате такъв простор - София определено е идеалното място за хора, които иначе ненавиждат големите градове.

Там има достатъчно забележителности, които да ви накарат да я посетите не веднъж, а няколко пъти, но нашето време беше кът и затова трябваше да се задоволим с обиколка на "Светата Троица" - катедралата "Св. Неделя", руската църква "Св. Николай" с петте си позлатени кубета и внушителната църква "Александър Невски", построена в памет на 200 000-те руски воини, които са се сражавали за независимостта на България.

За щастие намерихме време да посетим и старомодния, но разкошен Природонаучен музей с неговата баснословна колекция от над 1 млн. образци на животни, растения и минерали.

Едно от най-хубавите от многото хубави неща в България е обичаят по вратите и стените да се закачат известия с имената и снимките на покойниците.

Първоначално това ми се стори отблъскващо,

но всъщност напомнянето за онези, които някога са ходили сред нас, насажда страхотно чувство за общност, а освен това ни кара да се съсредоточим върху нещата, които наистина имат значение. "There is a land of the living and a land of the dead and the bridge is love... the only meaning" (Има земя на живите и земя на мъртвите, а мостът помежду им е любовта... единствено това има значение) , както е казал Торнтън Уайлдър.

Видяхме стотици такива известия и, дори в центъра на София, нито едно лице на тях не беше обезобразено. Липсата на вандализъм не е единствената област, в която България надминава Великобритания.

Общественият транспорт е не само евтин, но също чист и пристига навреме. Хората може да не са прекалено словоохотливи и да не викат по улиците, но са любезни, приятелски настроени и отзивчиви; семейните връзки и религиозните вярвания са се запазили. Престъпността е ниска, а общото равнище на образованост - високо.

За онези, които искат да преживеят "изостаналата" Източна Европа, именно България - а не Унгария, Словакия, Чехия или Полша - е истинската. Непременно опитайте от тази прекрасна страна преди акулите от бизнеса с недвижими имоти, еврокомисарите и другите емисари на "напредъка" да я повредят завинаги.

А, ето и другата :

ПОГЛЕД ОТКЪМ ЕВРОПА
Sofia on my mind

Йохен Шмид, Тагесцайтуг

Не е лесно да се говори за България. Който иска да бъде жлъчен, би казал, че тя принадлежи към частите на света, в които можеш да определиш възрастта на човек по състоянието на зъбите му.

Без съмнение България се намира в Европа, дори точно там, където старият континент се е зародил, където са неговата идентичност и философия. Там са живели траките, там е свирил на арфата си Орфей. Но Западът не знае нищо за тази страна. За 500 000 немски туристи, които всяка година обсаждат плажовете на Срънчев бряг и Златни пясъци, тя е евтината алтернатива на Майорка. Че природата на България е същински рай, в това всеки може да се убеди. Тук е върхът, от който Александър Македонски е видял трите морета - Адриатическо, Егейско и Черно. В планините има мечки, полузабравени манастири, дълбоки гори. На юг се правят вина, които по нищо не отстъпват на френските. За съжаление заради входните мита на Евросъюза до нас достига само "Кадарка"-та и "Манастирско-то шушукане".

За мнозина, които не познават България, тя е нещо като Румъния, т.е. посткомунистическа страна, в която се изпълняват заповеди. За българите оставянето им в един пакет с Румъния е неприятно обстоятелство и историческа несправедливост. Влизането в ЕС в момента е най-важната тема в страната. Изявленията на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген са топ новините в емисиите.

Виртуално страната вече принадлежи към Европа. По телевизията може да се гледа Sat1 или RTL, американски, руски, италиански и испански канали. Младите използват всяка възможност да заминат на Запад, дори ако трябва да реставрират гробове от Втората световна край Нюрнберг. Когато заминат, те остават завинаги. От девет милиона след промените страната загуби около един милион.

Европа е притегателна сила за българите. Пътувайки на изток, виждаш как светват погледите при тази дума. Зъболекарите дори рекламират "евростандартите" в работата си. Германия преди всичко се радва на голяма почит. Носните кърпички с марка "Белинда" на нас ни напомнят за някогашната гедеерска тоалетна хартия, но тук носят знака на Германия и се продават добре.

За България първата стъпка към ЕС е членството в НАТО. Българите даряваха кръв за Ню Йорк след 11 септември, подкрепиха Америка във войната в Залива, не се оплакваха, когато по време на ударите над бивша Югославия натовски бомби падаха на тяхна територия. Фискалната им политика се определя от Международния валутен фонд, който закрепи лева за марката. През последната година тук се сетиха, че притежават забравени ракети СС 20. За да бъдат приети в НАТО през есента, българите трябваше да ги унищожат.

Всъщност страната минава за един от най-стабилните региони на Балканите и някои определят способността й да се опази от конфликти като чудо. Западнякът обаче би се срамувал от София. В столицата има 30 000 бездомни кучета, често те нападат малки деца. След промяната много хора припознаха в метафората за кучешкия живот истинското си положение в обществото. Това беше във времена на криза, когато не можеха да си платят храната. За посещението на папата организаторите се опитаха да приспят кучетата. Немската посланичка нарече това нехуманно и организира акция за събиране на пари за бездомните животни. Може би сега в България има кучета, които благодарение на немските пари живеят по-добре от някои хора.

Кучетата са най-долу в обществената скала, плътно след тях са циганите. "Вие, немците, винаги говорите за циганите, но трябва да сте благодарни на Хитлер, че ви избави от този проблем". Тази реплика можеш да чуеш от всеки - независимо дали е интелекталец, студент или работник. Циганите, евреите, турците и мафията винаги са виновни за всички беди. "Евреите в газовите камери", пише на една будка за дискове в Борисовата градина. Никой обаче не се впечатлява от надписа.

Националният мит на България е т. нар. 500-годишно турско робство. Никой тук не се съмнява, че турците са виновни за историческите беди и разцепления на българите. Официалната версия за произхода на българите е, че те са дошли от Кавказ и са наследници на прабългарите, но във вените им тече и славянска, и романска кръв. Държавата на хан Аспарух от 7 век вероятно е първата европейска нация. Кирилицата е открита от български монаси. След това идват 500 години изолация и изоставане от европейското развитие. През 1878-а българите са освободени от русите и оттогава датира тяхното приятелско отношение към тях. За съжаление заради Бисмарк им се отнемат и територии. Ако това не беше станало, днес страната щеше да се простира до Егейско море, а на изток естествено щеше да включва Македония, една страна, в която се говори български.

Българите отричат и спорят с всеки за турското влияние върху тях, въпреки че езикът им е богат на турцизми, а румънците за тях са цигани. Понякога това добива комични измерения, когато през последната година дъждовете едва не наводниха Асеновград в Родопите, те потърсиха вината в мюсюлманите. Те били заклали овце и дали курбан, за да молят Аллах за дъжд. След пороите кметът забрани нови жертвоприношения.

До Втората световна война България е аграрна страна, но комунистите насила налагат развитието на тежката индустрия и химията. Все още могат да се видят фабрики и заводи от това време. На дунавския остров Белене е имало концентрационен лагер, където са откарвали дисидентите, а при наводненията всички са умирали. Интелектуалният живот е толкова мижав, че комунистите преди промяната са стояли пред проблема, че в страната въобще няма дисиденти, които да осъществят демократичните промени. Говори се, че ЩАЗИ (вероятно авторът има Държавна сигурност изобщо, б.р.) трябвало да убеждава малкото оцелели да основават партии. Докато правителствата след 1990 се сменят, от страната изтичат 24 милиарда долара, което удвоява външния дълг.

Тук нямаше истинска революция. В България промяната я направиха комунистите и ЩАЗИ. Днес вече никой не вярва в политиката. Последната надежда беше царят, тъй като той има добри икономически връзки на запад и минаваше за патриот. С времето всички започнаха да му се присмиват за архаичния български и защото не изпълни обещанията си, че за 800 дни ще оправи положението на българите.

В България има много суеверни хора. Тук има култ към смъртта. На всяка врата висят некролози за мъртвите, но в същото време няма никакъв интерес към миналото. Жертвите на комунизма се ядосват, че живеят с мизерни пенсии, дадени им от някагошните им мъчители. Младите гледат към Запада и към Америка.

Във всяко село има паметници от социалистическо време. Но нищо не се поддържа, дори истинските красоти не са указани с табели. Някои ги боли, че всичко запада и не се поддържа.

Една прекрасна страна. Във всяко кафене ви обслужва една Мис Свят. Има два канала за поп-фолк - музика, която е евтина за продуциране, но хитова и има балканско звучене. По цял ден такива видеоклипове текат по телевизиите. Известна телевизионна реклама показва седнал върху каса бира мъж, който казва: "Време е за една бира". А красива певица пее: "Аз съм сърна, ти си ловецът, убий ме с дългата си пушка". Който иска да се разграничи от тази култура, гледа МTV и яде в McDonalds.

Все някога тази страна ще открие огромния потенциал от съдби и истории, който притежава. Но в момента не се е намерил нов Гогол да ги опише. Творците се занимават с митовете на миналото или с идиличните картини на природата. Собственото настояще на българите е потискащо, никой не иска да слуша за него. Няма дори ирония. Но пък има много материал като например това, че комунистическите лидери, за да се харесат на Сталин, говорели с руски акцент. Дали Западът знае, че Кристо е роден в Габрово, където има музей на хумора.

Една прекрасна страна, казват всички, които дойдат тук. Един кошмар, казват тези, които трябва да живеят тук. Обществото е разделено. На млади, които още не са усетили болестите на гърба си, които искат да учат и да пътуват на Запад. И на стари, за които животът е по-лош, отколкото при Живков, които стоят с пищещи машини пред канцеларии и нотариати, които обличат най-хубавите си дрехи, когато отиват пред Народния театър да послушат музиката на Караян, защото не биха могли да си позволят билет за концертните зали.

България в очите на чужденците:)

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

България в очите на чужденците:)

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви