Защо надничаш в очите, Луна,тъга ли търсиш пак да видиш?Скрих я в брястова сърцевина,далече от лунните ти приливи.
Защо завиваш ме с воал, Луна,или искаш да ми дадеш крила?Отдавна ги вързах със стенанияизплакани в твоя лунен воал.
Защо примамваш ме, Луна -отдавна всяко твое кътче зная.Под твойта лунна повърхнинаса скрити всички мои желания.
И пак през очите ти ще бликащастливия ми и звънък смях.Когато при звездите отлитами се връщам със букет от тях.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви