Брегът
Крачка след крачка вървях към брега.
Очаквах да видя зелени поля,
Очаквах да видя красиви неща.
Очаквах спокойствие, без капка тъга.
Продължавам да крача в пясъка мек,
И смътно поглеждам към новия век,
Където човека е просто робот,
На своята злоба станал е роб.
Усещам болка, забавям крака,
Обръщам се и виждам, човек без душа.
Той се усмихва, подава ръка.
А от гърбът ми стърчи, къса стрела.
Поглеждам човека с ехидния смях,
Оглеждам отново, красивия бряг.
Зървам за последно новия век.
Оставам тук – завинаги блед.
Не виждам нищо неудобно да дадете рамо на този човек, да каже кой каквото мисли. Той се нуждае от нашето мнение. Сами изберете - да бъдете "нежни" или груби. А след това авторът да реши дали да го пипа.
Поздрави!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви