Абе ревах, ревах, ама ми мина.

Днес шефката ми съобщи, че нямало да ми продължат договора. Щенахвърлям няколко мотива, че другите не си ги спомням. Разсеяна съм(това не мога да го отрека…ама каквато и работа да върша, все ще съмразсеяна…), от което спадало качеството ми на работа. Не съм билазаписвала коректно съобщения, не съм можела да преценя приоритета им.Имала съм рязък тон ( ей на това се облещих все едно имам дисковевместо очи - попитах какво значи и тя започна така да увърта, че пак неразбрах как тъй тонът ми е рязък) при комуникация с клиенти, от другастрана съм говорела с накъсани и недовършени изречения (това е вярно,не мога да го оспорвам, така си говоря и Ицо много го мрази - нарича говадене на думи с ченгел). Облеклото и прическите - не съм успяла да севпиша в бизнес стила. То и те не носели скъпи дрехи. Да бе. За мен и 30лв, които те дават за панталон например, са много в проценттноотношение на заплатата, която имам. Пък и ми се случва да ям. Случайно.Както и да е. Била съм твърде артистична, за да погубвам талантите си(те па едни таланти) в администрация. Трябвало да се насоча къмпо-креативна професия.Примерно маркетинг (? ако имах и някаква идеякакво е маркетинг, пак хубаво) или работа в рекламна агенция. Но тъйкато те нямали такива креативни позиции, нямало смисъл да оставам наработа. Мога да напусна, когато си искам до 16 април.

От всичко това произлизат положителни и отрицателни неща.

Отрицателно:

- Ще трябва да карам с много по-малко пари на месец. И с тия ми бешетрудно. Сега хич не знам О_О. Ма карай, то с ядене, без ядене все тая.

- Май ще пропусна Гардиън по горната причина. За Айрън Мейдън вечеми взеха билети и ще трябва да върна парите, което хич не виждам как щестане.

- Ще имам прекалено много свободно време и няма да имам оправдание за липси от Уни.

Положителни страни:

- Ще си нося старите грозни дрехи КОЛКОТО СИ ИСКАМ и никой няма да го бърка за това как изглеждам.

-Ще си правя каквото искам с косата.И ще си се гримирам в черно.

- Ще си нося маратонки до откат. Ако намеря пари да си купя.

-Няма да лъжа толкова често и няма да се стряскам от телефонен звън.

-Ще мога да си почивам повече …дори ще имам време да се виждам с приятелите си О_О.

-Няма да се блъскам в тролея, а само в 280.

-Ще имам време да си изкарам шофьорската книжка.

Ми това е. Сега остава да измисля каква, аджеба, “артистичнА”професия е подходяща за моя милост. Щото всички разправят, че пишадобре, че правя страхотни снимки и съм добра актриса, ама кел файда,като а) аз не им вярвам и б)дори да е истина, кой ти вади пари от тия неща…

Абе какво съм се задертила. И без това не искам да работя. Бебеискам. А да, ето още нещо положително - след като вече няма да работя,значи няма смисъл да пия хапчета. Пак стигнахме до позицията, че тъй итъй нямам достатъчно стаж, все 180 лв майчински. Все тая дали ще е сегаили наесен, или догодина или по-догодина. Пак ще си я караме на късмет.