avatar

Аферата със злато от 1869 г.

Аферата със злато от 1869 г.

(Как се притиска пазар на злато)

Джей Гулд бил виден “любимец” в борсовите и финансови среди и се е “радвал” на народна обич. 
На Уолстрийт се движил като Тиранозавър Рекс в краварник и било достатъчно да се появи на борсата за да започнат всички акции да падат, дори без да прави нищо.

През 1869 година Гулд замисля финансов удар върху златото. Планът е достоен за Наполеон, а начинанието трудно, но не и невъзможно. Да се монополизира пазара на злато – ето я целта.
За целта се обединява с Джим Фиск и Даниел Дрю.
Между 1861 и 1869 година в САЩ са напечатани толкова много пари, че се стига до инфлация над 36 %.  Забелязвайки изкривеното съотношение пари-злато, Гулд решава да притисне пазара на злато. На борсата се търгувало злато за около 20 милиона долара. Количество за между 75 и 100 милиона долара в злато, имало правителството на САЩ.
Гулд съобразил, че ако изкупи всичкото злато на борсата, то цените ще се качат до там до където поиска. Въпроса бил дали правителството на Грант ще стои или ще се намеси на пазара на злато. Използвайки познанството си с президента Грант, Гулд се опитал да разучи позицията на президента по повод златото.
Грант макар и успешен генерал нищо не разбирал от икономика и се осланял на съвети на приятели. Гулд знаейки това се обърнал към зетя на президента Абел Корбин, на когото Гулд обещали дял от печалбата. Обърнал се и към политика от Ню Йорк Уилям Туид. Фамилията Селигман, с големите и връзки във Вашингтон, била привлечена на страната на плана и се заели да обработват президента. (По-късно Селигман участва в операцията и успява да откъсне апетитен къс) Отделно, наели специалист по връзки с обществеността , британския специалист по финансови въпроси Доминик Хенли. Хенли започнал обработката на обществото с аналитични и издържани статии по вестниците в които обяснявал ползата от по-скъпо злато. Макар да се колебаел, президента  Грант обстрелван от много места с идеята за ползата от скъпо злато наредил под влияние на обкръжението си, на секретаря на хазната  да не продава злато без договорка с него.
Абел Корбин веднага издал за писмото на Гулд за което му било платено 25 000 долара.
Гулд и бандата около него запретнали ръкави. На 22.09.1869 цената на златото била 130 долара , но скоро на 160. Скоро Гулд и екипът му накупили повече контракти за злато, отколкото злато имало на склад в трезорите на всички банки.
За ликуван обаче още било рано. Много банкери заели къси позиции на пазара на злато и изправени пред фалит, започнали да молят президента да се вземат мерки за да се успокои златния пазар. Генерал Потър пък, при среща с президента му разказал как Гулд и компания са се опитали да го подкупят за да обработва и той държавния глава. Грант, макар да не разбирал от икономика,  финанси и злато, не бил глупак и разбрал, че е бил използван за да се повиши пазара на злато. Ядосан, наредил веднага на зет си да прекъсне всякакви контакти с шайката около Гулд и да не се замесва в златната афера.
Гулд решил, че става прекалено рисково за това измислил нов план.
Докато Фриск се опитва да задържи пазара на злато висок и около 160 долара, то Гулд ще действа за да изчисти контрактите. Фриск започнал да купува контракти, но разхвърляйки ги между различни брокери и без да подписва нищо.
На 04.10.1869 година Фриск бил толкова убедителен в покупките си и приказките си в борсата, че златото се качило до 169 долара. Изведнъж дошла  новината, че правителството е започнало да продава злато.  “Браун Брадърс”  координират продажбите и пазарът се срутва.  Само за 1 час котировките на злато паднали с 30 %.
Настанала паника сред едни и ликуване сред други.
Само, че Джей Гулд още от предния ден продавал контрактите си злато и докато Фриск имал грижата да задържи цените (Хората виждали как човек от бандата купува усилено злато и го следвали), то Гулд изчистил всичкото си злато, продавайки ги на същите тези наивници.
Когато брокерите които купували злато по поръчка на бандата, поискали   да се  покрият  контрактите злато, които Фриск е купувал, групата отричала да е давала нареждания и понеже всички поръчки били устни няколко компании фалирали.
Носи се слух, че Гулд по-късно компенсирал тайно брокерите и може би до някъде на това и се дължи тяхната наивност да изпълняват неподписани сделки със злато.
Все пак Фриск не успява да спечели кой знае колко от аферата със злато, но Гулд се оттегля с 10 милиона печалба. Селигман също намазва, но кризата е такава, че на следващия ден Уолстрийт е поразен от силен спад, а фалитите следват един след друг.
Тълпите измамени и фалирали били бесни и само бягство спасява Гулд от линчуване.
Завеждат се съдебни дела, и аферата със злато се разглежда в Конгреса на САЩ, но общо взето  приключва до тук.
....
Фриск е застрелян на улицата, от измамен приятел на една от любовниците си в 1872 година.  Туд същата година бил арестуван за машинации и злоупотреби и умира в затвора, а Даниел Дрю умрял разорен в една тоалетна.
От всички само Джей Гулд (починал 1892 година от естествена смърт) успял да съхрани и да се порадва на богатството си и  легендарната му спекулация със злато се помни и днес.