Не знам какво да правя с живота си. Не, не са ме скъсали пак ;) Просто...се зачудих коя съм, какво искам, какво ще правя след като завърша.И май не можах да намеря отговор на нито един от въпросите. Личната ми карта дава отговор на първия, но доста повърхностно.
Не знам с какво искам да се занимавам , когато завърша.По-точно не съм сигурна дали ще се справя с това, което си мисля, че искам и съответно има ли смисъл да го започвам.Не знам дори къде ще живеем. Имам чувството,че съм изгубена и за първи път нямам планове за бъдещето си. То не,че предните са се изпълнили, но поне имах  някакви идеи и стремежи...А сега ? Пълен блокаж.Празна и безсмислена.
И сама. Много е странно да се чувстваш сама,когато смейството ти те обича, съпругът ти живее за теб, а приятелите...Приятели? Я,чакай малко,върни кадъра назад. Какви приятели? Колежките, с които общитени теми се изчерпват до нещо, свързано с университета?Момичетата от гимназията, които виждам максимумведнъж в месеца?Разните мъже, които ме свалят?Хората, срещнати в интернет? Всички тях наричам "приятели", някои ги чувствам много близки, но те мен? Дали не виждат само купонджийката? А всъщност показала ли съм им другата...
Такава съм - дръпната, студена, колкото и да изглеждам весела и отворена. Усетя ли,че някой се опитва да се приближи твърде много - бягам.Имам нужда от своите тайни, от своята черупка. Без тях бих била гола и беззащитна, ранима, разплакана.Значи, сама съм си виновна, че съм сама.Глупаче...Можеш да бъдеш щастлива,стига да се довриш на хората, които искрено искат да бъдат до теб.
И какво да правя с живота си? Всичко ми е скучно. Университетът ми е скучен. Харесвам си специалността, харесвам и част от нещата,които ми преподават. Не искам обаче да ме карат да се чувствам тъпа, да ме унижават или да се държат с мен като в подготвителен клас.Не искам да знам как е гимнастически кон с гривни. Има си речници, ако някога ми потрябва (в което дълбоко се съмнявам, също толкова колкото и "лая за малко кученце" и "стара подпетена обувка"),ще си го изровя.Писнало ми е да трябва да пиша по 15 упражнения за домашна. После защо не ходя...Пък и много интересно как в подготвителен клас френският ми беше по-добър.както и да е.Имала съм слаб контрол, отнасяла съм се безотговорно. А аз мога да бъда безумно отговорна, стига да имам мотив. За съжаление, не го откривам.Не откривам смисъл въобщеда се старая да запиша четвърти курс...Имам нужда от почивка от университетската обстановка и проклетия стрес. И, съжалявам, но не ми стигат 4 дни почивка, приположение ,че трябва да прочета 2 романа, преведа 50 страници, науча 200 думи и т.н. Да им имам и почивката...
Определено нещо не ми е наред...Не може да си мисля такива неща, при положение,че имам всички фактори да бъда щастлива...Сигурно съм изпаднала в някаква криза на бъдещите 22...