Налей си текила,
Приятелю верен, приятелючерен,
Любовнико таен, спасителдокрая.
Не съм се напила сама да силягам,
Сама да се галя, от страх датреперя
Пред белия скелет дошъл да мевземе.
Не съм се напила сама дазапея
Най-тъжните песни и ранипорезни
По своите мисли сама дапревързвам.
Аз няма да бързам, ще бъдакрасива,
Налей си текила!
Спомни си за Мексико, ДивияЗапад,
Вкусът на тревата и слънцетотежко,
От коня си слез, виж женатанасреща...
Не искаш ли тя да прилича намене,
Когато преминах самотнатапрерия,
Аз паднах в гърдите от тебепростреляна,
А тези гърди нощем ощесънуваш
Да дишат без рани от дватакуршума.
Аз още съм жива, но трябва мисила
Да бъда по-нежна, през мен сепроцежда
Порой от обиди и време щемине
Докато забравя, сама ще съмкрая
На сетните капки. Обичай мекратко,
Но пак ме обичай. Какво съмбез тебе,
Когато променяш и лошотовреме,
И моята слабост и моятасладост,
Само теб искам целия.
Но знам, че на другия ден щеоткрия
Любов на хартия до моятачаша...
Каде си, за Бога, изобщо немога
От своите мисли сама да темахна,
А зная, че трябва, че ти необичаш
Да бъдеш обичан такафанатично...
...В гърдите ми белег отдвата куршума
И колко ти струва до мене далегнеш
И утре да станеш, да идеш придруга.
Но ти ще си тръгнеш, дори даме искаш,
От мен ще избягаш, от мен щесе скриеш
И само когато зад тебе остана
Ще бъдеш спокоен, че ти сипо-силен
От тебе самия...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви