Да обсъдим Айкидо:

Това според мен е най доброто сред добрите неща. За съжаление съм се занимавал много малко поради простата липса на време. Но всеки, който има време и е решил да опита, няма да съжалява

За Айкидо мога да ви напиша много суха литература, но трябва да се опита - не като мен, а повече ... 

Затова ще цитирам материала е взет от

http://www.geocities.com/Colosseum/Arena/5467/aiki.htm

Айкидо и България

Морихей Уешиба, роден на 14.12.1883 в рибарското село Танабе на префектура Вакаяма, израства в семейството на виден местен земевладелец и политик. Като малък Морихей се занимавал със сумо, шинто, плуване и езотерични науки. През живота си е усвоявал всяко древно бойно изкуство, до което се докоснел. Посещавал различни доджо и Сенсеи, като Сокаку Такеда, Такисабуро Тобари, Масацу Накаи, Онисабуро Дегучи и др. Използвайки наученото той създава през 20-те години на нашия век съвременното АЙКИДО, като бойно изкуство следващо БУДО – Пътят на война. Умира на 24.04.1969 като не престава да преподава, демонстрира и пише книги за хармонията на живота претворена в АЙКИДО…

“…АЙКИДО не може да бъде изчерпано от думи, писани или казани. Без да се впускаш в разговор безделен вниквай чрез упражнения…”

Тези прости думи на основателя ОСенсей, разкриват една от многобройните малки тайни в Айкидо, а именно постоянството, силната воля и най-вече търпението са качествата, които Айкидо възпитава у онези, които го изучават и практикуват. По своята същност Айкидо е съвременен израз на традиционните Японски бойни изкуства – съвременно Будо. Изключителното в природата на Айкидо е, че наследява духовната, мистична традиция на самурайската класа, като търси истинския дух на Будо не в състезателната войствена атмосфера на двубоите, такива каквито са те на спортните състезания, не чрез преследването на победа “на всяка цена”, а в търсенето на съвършенството на тялото, закалено в процеса на тренировка и духа облагороден от принципите на Айкидо. Тези принципи са изразени в самата дума АЙ КИ ДО.

В превод означава “Път към хармонията на КИ”. КИ е древната мистична по характер енергия обединяваща дух и тяло, която се хармонизира с енергията на Природата. Уви, днес ние сме твърде далеч от тази форма на общуване. В АЙКИДО чрез тренировките се постига такова единение, проявяващо се в динамицните, струящи движения при изпълнение на техниките. Именно тогава се освобождава потисканата от съвременния човек положителна енергия, сама по себе си неразрушима и непобедима. Това е същността на онези истински бойни изкуства, които не са само зрелище и “екшън”, а възпитават у човека всички онези положителни качества, за които сме свикнали да четем в книгите. Айкидо несъмнено е такова изкуство, но освен това за онези, които са напреднали в неговото овладяване, то става и “начин на живот”. В Айкидо се уважава индивидуалността на всеки, затова то е подходящо за хора с различни интереси, възраст, пол и образование. Факт е обаче, че повече от 70% от практикуващите са хора с високо образование и интелект. В атмосферата на тренировки различните хора откриват, че могат да общуват в среда на взаимно уважение, породено от етикета в доджото.

Техниките в Айкидо нямат строго фиксирана форма, така както е в Карате, Кунг-Фу и др., а се извличат една след друга следвайки принципа на несъпротивлението. Движенията са извънредно разнообразни, но в съзвучие със спираловидно, сферично ротиране. Изпълняващият техниката черпи енергия от атаката на своя партньор, затова не се изисква особенна физическа сила. Приложната страна от заниманията с Айкидо се изразяват в способността да оцелееш в критична ситуация, а след това да обезоръжиш атакуващия, не само буквално, но и в един по-широк смисъл, като го “откажеш” да прояви отново своята агресия. Приложими за отразяване на нападения както в сферата на физическия контакт, така и във всяка друга форма на общуване, уменията придобити в Айкидо дават чувство на увереност, самоконтрол, духовна чистота и уважение и като цяло изграждат вътрешната хармония на личността.