Беше 24 Октомври 2008 - преди 2 месеца и половина. По това време нямаше и помен от сегашната енергийна криза и се казваше, че проблеми няма и няма как да има. Цената на петрола беше тръгнала към стабилизиране и всичко предвещаваше лека зима от енергийна гледна точка. Тогава написах това:

..стратегическото значение от подобно развитие в енергетиката. И най-маститите енерго производители и търговци са някъде по средата на веригата и са зависими от доставката на горива и от цените на тези горива, които знаем в каква посока се движат в последните 100 години. От там и цялата икономика е зависима от тези променливи и е полезно делът им да се свежда до минималното, което е възможно.


Ще се абстрахирам от моментното състояние на енергийната система в страната и породената от руско-украинските конфликти криза и ще погледна на нещата в переспектива, така както го направих и преди време. В последната седмица страната ни има проблем с доставките на газа. Днес имаме проблем с газа и неминуемо ще мине време и въпроса ще бъде решен, щетите за икономиката ще бъдат преодолени и вероятно ще забравим бързо какво се е случило и така до следващия път. Настоящата криза показва, че има липса на стратегически поглед върху целия енергиен сектор. Положението с газа може да се повтори във всеки един момент с някое друго гориво - петрол, ядрено, електричество. На мен ми се струва примитивно да се гледа единствено цената на доставките, дори и да е с пъти по-ниска от реалната.

Самото поставяне на страната в зависимост само от един източник е пагубно. Днес има политически конфликт между две страни, утре може да има технически проблеми. При липса на регулярни доставки, въпроса с цената минава на втори план. Изходите от пооложението са няколко и до момента по въпроса не се работило.

По отношение на петролните горива сме в същото положение, както сме и с газа. Имаме един доставчик в лицето на Лукойл, а знаем, че руския бизнес е силно зависим от държавата. Възможно е тази зависимост на страната ни да ни изиграе лоша шега на голо дупе в бъдеще. Тук не става дума за това, че Русия държи входа на енергиката ни, проблем би било, която и друга страна да е на мястото на Русия. Най-неприятното и генериращо нестабилност нещо е липсата на алтернативи.

Освен подсигуряване на втори канал за доставки на нефт и газ, ние като държава сме длъжни да положим поне минимални усилия в усвояване на наличните енергийни ресурси и природни дадености, като допълнителен гарант за стабилност. Въпросът има и екологична страна.

Усвояването на енергийни ресурси от природата не е модно в България. Слънчевата и вятърбата енергия минават, около нас, ние ги пилеем и вместо да ги усвоим харчим пари за добиване на енергия по други начини. Нека видим как са нещата по отношение на природната енергия.

Слънцето е най-големия "доставчик" на енергия в глобален план. Слънчевата енергия достига земята, отразява се от нейната повърхност и отлита обратно. Част от нея остава под влияние на атмосферата и предизвиква парников ефект, заради замърсеността й. Замърсяването идва до голяма степен от производството на енергия.

Какво правим ние?

1. Горим горива и добиваме енергия, а отпадъчната топлина и газове ги губим.
2. С отделените емисии ние допринасяме за глобалното затопляне. Тук е спорен делът на човешката дейност, но определено имаме принос.
3. Вместо да "уловим" енергията, която ни идва безплатно и така да горим по-малко фосилни горива за производството й, ние я пускяме да се отразява и й пречим да го направи.

В момента не само в България, а в световен мащаб се ползва дългосрочен енергиен кредит, който ще бъде платен от следващите поколения.

Изводът е, че колкото повече енергия успеем да "уловим" от слънцето, вятъра и водата, толкова по-малко гориво ще се наложи да изгорим. Което значи и по-малка зависимост от външни доставки, а това към днешна дата е ключов проблем.

Увеличаването на дяловете на този вид добив на енергия може да стане поне по три начина.

Първият е държавата да го прави насилствено и с принуда, чрез глоби, такси и т.н. и така да принуждава производителите на енергия да добиват и от природата.

Вторият е държават да влага парите на данъкоплатеца и сама да развива подобно производство, което предполага то да бъде губещо.

Третият и най-добър е държавата да стимулира и да уреди законова нещата, така че всеки един битов потребител на енергия да има финансов интерес, освен да потребява, да произвежда за собствена сметка и да продава на енергийната компания, от която към момента единствено купува.

Казах, каквото казах, сега си ТИ.

Връзка към темата