Заслужава си да се отбележи, че както всяка друга година я попълних некадърно. Не, не е новина. Новина е, че тази година причината беше в мен, а не в неразбираемата плетеница от кутишки и редчета в различни пастелени тоналности. Или аз съм се научил да ги чета, или дребните буквички, претендиращи да са указания тази година са малко по-свястно написани.

Както всяка друга година, салоните на ТД-то на НАП-а бяха фраш с тумбести опашки, формирани от потропващи с крак данъкоплатци. И това не е новина. Но както и друга година, освен да притискат потни мишци едни в други, данъкоплатците можеха да изберат да пратят декларацията по пощата или (за по-имотните и просветените) по Интернет. Но вместо това предпочетоха да потропват нервно с крак и да си разменят израза "егати държавата" на всеки 30 секунди. Да, знам, че и това не е новина.

Една лелка с шушлякова грейка беше дръпнала настрани гражданин, видимо нещо като президент на нещо като ЕТ "Митю Памуков - Бейби" и му пълнеше кутишките на декларацията с вълшебни цифрички. Очевидно суровото сърце на желязната финансова служителка се бе размекнало дотам, че да помогне на гражданина с деклариране пред държавата на добитите от него блага.

"За тези доходи тук трябва да имате документ" - каза тя.
"Знам. А какво ми струва, ако подам декларацията без тоя документ?"
"Е, струва Ви да си поемете риска"
"Колко струва тоо риск?" рече ЕТ "Митю Памуков - Бейби" и отвори портфейл, от който бликнаха двайсетачки.

На лелката с грейката й увисна ченето. Тя имаше предвид "риска" в буквалния смисъл. А представителят на частната инициатива беше готов да й даде подкуп, за да заличи моментално "тоо риск". Направо, без излишни уговорки, пред сума ти народ, посред бял ден. Да, и това не е новина.

Никак не е новина и че гражданите на тази държава са толкова "егати гражданите" колкото тя е "егати държавата". Новина е, че "егати държавата", макар и със скърцащи колелца, мудна работа, лелки с грейки и стари компютри, се пъне да се променя. А "егати гражданите" и това не правят.