Истинският повод, обаче е друг - това, че динозаврите направиха стахотно изпълнение на Wind of change...което пък ми навя едни мисли....мисли отпреди много години....а именно- че този вятър на промяната така и не довя до нас- поне до моето поколение :( Не че песента ми харесва кой знае колко- това е едно от най-лигавите парчета на хановерците...обаче е символ...символ, както Мона Лиза, Кьолнската катедрала, Айфеловата кула или статуята на свободата....символ е защото тази песен звуча, когато събориха един от най-гадните символи- Берлинската стена!

  Когато бях студент, именно това парче звучеше като обещание за розовото ни бъдеще. Представяхме си България в Европа най-късно към 1993-1994... представяхме си, че всеки ще се развива свободно...Никой не е мечтал за Мерцедеси, вили по морето или 20 ката маркови дрехи. Мечтата ни беше проста- и тук да завее този Вятър на промяната, да издуха оялите се болшевики и цялата им прогнила система, а ние да бъдем дотойни европейци....нищо повече!

  После дойде Андрей Карлович и започнахме да разбираме, че онзи вятър ни подминава .... Още на студентската стачка разбрахме, че не сме нищо повече от билярдни топки за ченгеджийските и болшевишки главатари и че някой нарочно отклонява точно този вятър далеч от нашите предели....

  После дойде борбата за живот...семействата...децата...и всички забравихме мечтата за Wind of change. По-нататък ни заляха и с простотия -партийните куфарчета, няколко инфлации, чалга, маанета, кючек, Ааазис, Биг и Вип брадър, Слави, на тслата дръжката, дърт козел млада върба...СИК, ВИС,  а оня Вятър съвсем се загуби....както и мисълта за Него....да не говорим за онези мечти от студентските години...... от тях остана само злобата....после тази злоба у мен се прехвърли и към баладите като цяло- заради този Wind вече изобщо не понасям балади...минах на Металика, Зед Яго, Хагард, като си останах фен и на Скорпионите, обаче само на парчета като Rock you like hurricane или Black out - а - и на Реквиема на Моцарт съм голям фен...то в тази безветрена страна, където 20 години се молим за един лек повей, освен Реквием....какво друго!