avatar

Uber с екип в София

Днес прочетох една новина - Uber е получила сертификат за инвеститор тип А, тъй като имала вече 20 назначени програмисти в България и планирала да назначи още 40 до края на годината. На пръв поглед чудесна новина. Сертификатът, който е получила и спестява доста бюрократични пречки за да се развихри компанията и да развие бизнеса си в страната ни. 

Защо Uber получава такъв сертификат?

Компанията беше изгонена от множество държави и не може да оперира свободно в тях поради спецификата на своята работа - тя се води оператор, който само координира самостоятелни шофьори да извършват превози. Събира и парите, отделя си такса за себе си и дава на шофьорите. Проблемът обаче е в това, че шофьорите не са наети на работа, не са лицензирани, съответно всеки шофьор носи отговорност сам за себе си. 
На фона на тези съображения за мен буди недоумение факта, че компанията е получила сертификат за инвеститор клас А. Има толкова много фирми, които имат повече от 50 служителя, но не са получили такива привилегии. Трудят се на българския пазар и се борят с родната действителност, плащат данъци и нямат и шанс да се преборят със системата. Те също хранят семейства. Собствениците на тези компании се чудят дали този месец ще могат да осигурят заплати за своите служители. Но те не получават привилегии. НАП и НОИ само им съскат, държат се грубо, правят им проверки и ги глобяват за всяко дребно прегрешение. На фона на това Uber получава сертификат. Недоумявам защо!?

Не мисля, че е работа на правителството да прави такива спорни жестове към чуждестранните "инвеститори". Нека се погрижи малко и за българските фирми, да се опита да облекчи най-малко тяхната борба с институциите.

Онзи ден бях в агенция по Вписванията. Няма такъв ужас. Едни дълги опашки, едно троснато говорене от страна на лелките зад гишетата. Няма кой да попиташ, няма кой да ти обърне внимание. Е, има, една консултантска фирма вихри бизнес на 20 метра от агенцията с адски солени цени за внасяне на годишни финансови отчети, пререгистрация на фирми, вписване на обстоятелства и други. Да не казвам, че на опашката видях най-низките страсти - хората си гледаха кой колко дебела папка има и се обсъждаха. Обсъждаха и мен, че съм на опашката с дете. Не му се радваха - напротив, аз бях в очите им враг, тъй като съм пред тях. Грозна картинка.

И ето, държавата стимулира хората да се мразят, да се нервират на опашки, да се борят с машината, а в същото време дава привилегии на съмнителни "инвеститори". Грозно. И утре НАП пак ще се бият в гърдите, че иззели оборота на някой си Илия, затворили цеха на Иван, глобили Петър...
За съжаление, явно това си ни е манталитет. "Да не се изложим пред чужденците" е стар и познат на всички ни израз. По-известен обаче е "Пак се изложихме пред чужденците". Искахме да стане по-добре, то пък стана както винаги си става...