Cranberies - Zobmie... Преди това беше Nirvana -The Man Who Sold The World..Улучват ми настроението от радиото.. Или го предизвикват.... По-скоро го допълват.....

 

Преместих се в нов град, в нова квартира.. С други хора (друг човек), с нов живот. Всичко е хубаво. Нареждат се нещата.. Защо ми става тъжно тогава? Усещам, че това е нормално състояние, през което просто трябва да мина.. Дали?...

 

Направих си кафе.. Голяма чаша, като за мляко. Нищо, че сутринта изпих още едно такова... Поне запълва с нещо времето.. А имам какво да правя. Къщата има нужда от пооправяне. Трябва да се намести багажа.. Да стане още по-приятно и уютно... А телефонът от няколко дни почти не звъни. Май ми липсват дори и неприятните обаждания.. И нямам нет.... Което допълнително утежнява ситуацията. Въпреки че.. разумно погледнато, е по-добре. Поне може да имам време да оправя нещата тук..

 

А човекът ме обича. Много. И аз.. И току що ми прати смс-и, които отново ме накараха да се усмихна... :) Странно ми става понякога как от една страна сякаш искаш да си в депресията си, да я изживееш и в същото време се случват неща, които просто не те оставят там. Не че не мога пак да избера нея.. Но тогава никой няма да ми е виновен, че не се чувствам добре... А усмивката е много важна...

 

Веднъж си говорихме с човекът когото обичам за болката /това беше едно от първите неща, които запалиха огъня../ и идеята беше колко често нещата се раждат в болка. И как тя предизвиква случки, въображения, мисли, чувства. Обаче ако болката продължи, тя убива. Изсмуква живота и го оставя сух и празен. И след раждането е нужна радостта, която да поддържа живота!.. И тя ми каза.. "Ако искаш да накараш някой да се влюби в теб, прави го да се усмихва" Усмихвахме се много. Смеехме се на глас.. Сами, пред пс-тата... В къщи или на работата. КОлегите понякога ме гледаха и се смееха. Нямаше нужда да им казвам какво правя...

 

Има и други неща, които ни свързват. Общи интереси, желания, доста сходно виждане за живота, и като цяло и конкретно за различни неща.. Позволихме си да мечтаем. Постепенно, малко по-малко почнахме да превръщаме част от мечтите си в реалност. Стъпка по стъпка се приближавахме един към друг, неусетно тръгнали по общ път.... И приказката започна. И е хубаво. И малко плашещо.. Може би и затова ми бе такова настроението в началото на това писание.. Умислено, леко унило и тъжно..

 

Сега сме заедно. Пуснаха Нова Генерация - Скорпионите танцуват сами.. Не искам да съм скорпион, не искам да танцувам сам... И няма!.. "Обичам само теб, твоите студени очи. Пронизващи само мен, човекът с лилави черти..." "Самотата е нищо" бях написал някога.... И го вярвах.. В момента го знам. Мястото където няма никой.. Никой да те спре, никой да те подкрепи.. Никой да те прегърне, никой да ти се разсърди. Никой, който да обичаш... Никой, който да обича теб....

 

Отдавна не бях писал. И това даже не знам дали ще се появи в блог-а.. Както нямам нет, нищо чудно докато дойде, да ми е минало желанието за публикации.... Просто исках да споделя. Дори и само пред себе си.. :)

 

А иначе е интересно да се пренесеш в място, където почти никога не си бил и да продължиш живота си.. Не казвам да започнеш всичко от начало, защото мисля, че няма такова нещо... Началото е било някога, при раждането.. От тогава насам, просто вървя. Следвам пътя си, вземам решения, аз и другите, те водят до последствия... Нещата се случват, животът си продължава.. А да обичаш и да бъдеш обичан е едно от най-красивите неща, които могат да се случат на човек! И дългите връзки се състоят от многобройни и редовни малки специални моменти.. Не от велики планове..

=================

Part II

Нетът дойде. Преди около 10-тина дни.. Чак сега ми остава време да пусна това. Нямах време, а когато може би имах, се чудех доколко си струва.. В крайна сметка го бях написал, беше ми минало.. Но пък... блогът си остава.. някъде там.. някой някога го чете.. Дори най-малкото аз....

Други новини... Вечерната емисия.. :)

Почнах работа в сравнително голяма компания. По-важното е, че е нещо, което винаги съм искал да работя... Надявам се нещата да тръгнат добре и да вървят така. Е, ако се запънат някъде, ще трябва да ги побутваме, но това е в реда на нещата....

Градът ми харесва. Морето - и то... Изгледът от терасата - също.. :)Помня как миналата година лятото си представях как свършвам работа и отивам до плажа.. Не толкова до хората и блъсканицата, колкото просто до водата и пясъка.... И определено да няма много народ наоколо.. Най-много любимият човек и евентуално няколко приятели...

Правих един тест веднъж. Имаше въпрос от сорта на
"Понякога ви се иска да:
а) избягате някъде надалеч
б) да останете сам"

Помня, че избрах "б)".. Със сигурност от тези двата варианта не исках да избера а).. Anyway....

Спи ми се "малко" вече.. ;)

Искреността е важна.. Колко?.. Не знам.. колкото има нужда.. Това, което си мислиш, че може да те събори, обикновено ще се опита да го направи..... А не можеш да се освободиш от нещо без да се сблъскаш отново с него и да го победиш... За съжаление..

Бог да ни е на помощ.. Има Го, знам... Въпросът е да вярвам когато има нужда....

лека то олл.. :))

-------------

Lacuna Coil - Our Truth